ОТ БОЛНИЧНАТА СТАЯ ДО КАЗИНОТО: Фалшиви хоспитализации или "игра" със здравето
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Темата за фиктивни хоспитализации влезе във фокуса на общественото внимание, след като проверка показа, че близо 4000 души са посетили казино, докато по документи са били хоспитализирани. Данните са съпоставени от НАП и НЗОК и обхващат цялата страна.
Адвокатът по медицинско право д-р Мария Шаркова обясни в предаването "Твоят ден", че част от тези случаи са свързани с хоспитализации, за които пациентите изобщо не знаят. По думите ѝ това се среща все по-често в практиката ѝ, особено след разширяването на електронния достъп до здравните досиета.
„Все по-често пациенти ме търсят, след като при проверка установят, че са вписани дейности или дори хоспитализации, които никога не са се случвали“, посочи тя.
Друга част от фиктивните хоспитализации обаче се извършват със знанието и съгласието на пациентите, добави Шаркова. Причината е трудният достъп до навременно и адекватно извънболнично лечение, което принуждава хората да се съгласяват на формална хоспитализация, за да получат безплатни изследвания по клинични пътеки. След извършването им те напускат лечебното заведение, а по документи остават хоспитализирани.
По думите на адвокат Пламен Таушанов от Българската асоциация за защита на пациентите България има над два пъти повече хоспитализации от средните за Европа, а практиката с фиктивно настаняване в болница съществува от повече от десетилетие. Той посочи, че за първото полугодие на проверявания период потенциално неправомерно отчетените средства са под 5 млн. лева, но проблемът е симптом за сериозна липса на контрол. „Това не са изолирани случаи, а системен дефект“, заяви Таушанов.
Според него ключово решение е изграждането на ефективна електронна система за контрол в реално време, която да показва кога хоспитализиран пациент извършва дейности, несъвместими с престой в болница. Таушанов предложи и нормативни промени, включително регламентиране на отдалечеността между лечебни заведения и казина, както и по-тясна връзка между информационните системи на НЗОК и НАП.
На този фон остава и проблемът с ниската информираност на гражданите – едва около 200 хиляди души активно проверяват електронното си здравно досие, което допълнително улеснява злоупотребите и забавя разкриването им.
