От Държавния департамент на САЩ категорични: Сърбия и Косово трябва да се признаят взаимно
Последвайте ни в Google News Showcase
Взаимното признаване на Косово и Сърбия е ключов компонент във всеобхватното споразумение между Белград и Прищина. Това заяви заместник-държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Дейвид Хейл, предава руската агенция EADaily, цитирана от „Фокус”.
„Ние вярваме, че Косово е изправено пред решителна стъпка и, че се движи към по-справедливо и процъфтяващо бъдеще. Всеобхватно споразумение между Сърбия и Косово, което е от полза и за двете страни, е начин да се постигне това бъдеще, където взаимното признаване играе ключова роля“, заяви Хейл пред агенция „Бета“ след среща с премиера на Косово Рамуш Харадинай, президента Хашим Тачи и председателят на парламента Кадри Весели на 9 март.
Според Хейл, Съединените щати не се придържат към каквато и да е конкретна позиция относно това какъв трябва да бъде резултатът от диалога между Белград и Прищина. Този резултат ще бъде определен от „народите на двете страни“ чрез техните лидери и „други демократични средства“, каза представителят на Държавния департамент.
Той отказа да отговори на въпроса дали САЩ подкрепят т. нар. демаркация или размяна на територии.
„Не искам да коментирам слуховете, ясно е, че двете страни трябва да постигнат споразумение за това, което е необходимо за нормализиране на отношенията и взаимното признаване, което е полезно и за двете страни. Това споразумение ще бъде подкрепено от САЩ“, отбеляза представителят на Държавния департамент на САЩ.
По-рано, на 7 март, парламентът на Косово прие платформа за преговори с Белград, която сръбското ръководство разглежда като доказателство, че Прищина „не иска да продължава диалога“. Платформата съдържа 11 принципа, въз основа на които представители на албанските сепаратисти ще водят диалог с Белград за „пълната нормализация на отношенията“.
Наред с другото, тя предвижда взаимно признаване на Косово и Сърбия в рамките на съществуващите граници, както и отмяната на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.
Документът, приет от „косовския парламент“, гласи, че политически приоритет е създаването на условия за членство на сепаратисткото образувание в Съвета на Европа, ЕС и ООН.
От Сърбия се изисква да спре всички действия за отмяна на признаването на независимостта на Косово от чужди държави и да предотврати влизането му в международни организации. В платформата ЕС и САЩ са посочени като гаранти на споразумението, постигнато между Белград и Прищина.
Документът предвижда също създаването на съд, който да разглежда „сръбските престъпления в Косово”. Природните ресурси на Косово, включително язовир Газивода, където е разположена едноименната водноелектрическа централа и минният завод „Трепча“, трябва да бъдат част от суверенната територия на Република Косово.
Сръбският президент Александър Вучич заяви, че Сърбия няма да се съгласи с ултиматума на Прищина и неговите „западни куратори“. Според Вучич, Европейският съюз го е измамил, като обеща, че платформата, приета от косовския „парламент“, дори няма да стане част от дневния ред. Както заяви президентът на Сърбия, върховният представител на ЕС Федерика Могерини преди шест месеца заяви, че приемането на такава платформа ще бъде катастрофа за Сърбия и за Балканите.
Както съобщава EADaily, за Прищина признаването на независимостта й от Белград е единственият възможен изход от преговорите за „нормализиране на отношенията“, които се провеждат чрез посредничеството на Европейския съюз. В същото време, президентът на Косово Хашим Тачи по-рано представи идеята за „корекция на границите“, която предполага присъединяването на три общини от южна Централна Сърбия към Косово (Прешево, Медведа и Буяновац). Междувременно премиерът Рамуш Харадинай настоява да се потвърдят границите на Косово, в които то съществува като автономна провинция на Сърбия.
Сръбският президент Александър Вучич настоява за компромисно решение, което според него може да бъде разграничението на Косово. Въпреки че самият Вучич не е уточнил какво точно трябва да означава това „разграничение“, тази идея се обсъжда в медиите като един вид размяна на територии.
