От първо лице: Димитър Баненкин за живота на актьора по време на пандемия и за щастието да откриеш, че имаш голям син
Последвайте ни в Google News Showcase
Актьорът Димитър Баненкин коментира пред БТВ как творците ни живеят на ръба по време на коронавирусната пандемия, борейки се за оцеляването си и какво е щастието да разбереш, че имаш голям син.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
„Не съм и не мога да бъда добре в тази ситуация с пандемията – признава Баненкин. - Покрай всичко ставащо как да е добре човек? Мислим, загрижени сме, съсловието е в тревога. Хората не могат без теаятър, а театъра е лукс. Очаква се ние последни да отворим вратите. Това най-много ме тревожи. Другото е евентуалния втори пик на заразата. Ако има през септември - октомври – сме загубени. Лошото е, че театрите се напълниха преди пандемията. В последните години хората ходеха на теътър – даваха по 20 - 30 лв за билет и спектаклите бяха много гледани. И дойде този вирус. Смятам, че хората няма да имат пари за театър. В момента те харчат спестяванията си и ще пострада туризма. Като имаш 40 лв., няма да ги дадеш за театър. Това е повече от сигурно. Иначе аз успявам да се справям. Имам финанси отделно, но те няма да са вечни. Те се топят. Липсват ми хоноарарите. Освен заплатата от Сатиричния театър. Представям си колегите, които са независими. Това е големият проблем. Живял съм в Германия. Гледам новинарския им канал редовно сега. Правителствено е отпуснало 750 млрд евро за икономиката, като 50 млрд. евро са за култура. Една провинция е отделила 40 млн. евро за култура. Тук много хора са на ръба. Непрекъснато разговарям с хора, които са на ръба на оцеляване. Много ми казват, че просто нямат. Посред нощ си говорим във видеочат. Нямам представа как ще излезем от това. Никаква представа. Опитвам се да оцелявам, да живея максимално пестеливо. Намалих си наема, успях да се разбера с хазайката. Слава Богу, ме разбра. Каза, че няма проблем. Отвсякъде съм се ограничил. Напълнял съм с 3 - 4 килограма. Положителното е, че гледам сериали сега. Обърнах деня в нощ. До 05:00 часа сутринта гледам сериали. Наистина невероятни неща. Нямах време да обърщам преди пандемията много-много внимание на тези сериали. Имах предложение за филм, но април ми се обадиха, че трябва да го отложим”.
Димитър Баненкин говори и за веочакваното щастие, което е получил, научавайки, че има син на 31 години.
„Децата ми са добре – коментира Димитър Баненкин. - Щерка ми е в Германия. След две седмици заминава за Люксембург, където се грижи за деца с проблеми – Синдрома на Даун. От догодина ще учи психология. Започна да учи право, но след първия семестър ми се обади и каза, че не е за нея. 21 годишна е. Беше доста изненадат като разбра, че има пораснал брат – сина ми Иван, който е на 31 години. И аз разбрах за него наскоро. Това е като скандинавски филм.
Един ден ми се обади една моя позната от младини. Поиска да говорим лично. Казах й, че ще се видим преди представление. Държеше да се видим, била в Бургас. Тя дойде следващата седмица и ми каза, че имам син. Преди години ме видяла по телевизията и разбрала, че Иван ми е син. Някакво усещане, по приликата, веднага е разбрала. Бяхме заедно като студенти, след това се разделихме. Тя се омъжила, като след това съпругът й я оставя. По-леко за Иван в ситуацията бе, че той реално никога не е имал мъж, баща до себе си и цялото му възпитание е от майка му.
Усещането наистина е много странно. Нормално е да има шок. След това идва едно приятно усещане. Винаги съм искал да имам син. След това има и колебание. Нормално. Няаправихме ДНК-тест. Тогава ми каза, че същата вечер ще вечеря със сина си и приятелката му. Отидохме и там се запознах с него още преди теста. Странно бе, че в един момент ни оставиха двамата сами. Получи се доста глупаво. Питах го откога не е ходил на театър. Предложих му да го поканя. Разменихме си телефоните. Усетих го веднага. Племенничката ми пък като го видя, веднага каза, че няма нужда от ДНК тест, тъй като е мое пълно копие.
Малко беше като Джеймс Бонд. Изчаквахме се при теста, чаках ги да излязат, да не ме видят.. Бяха паркирали зад мен. Аз се крих в колата докато си тръгнаха. Седмица по-късно, като разбрах, се чудехме как да му кажем. Пак отидохме в това заведение при Сатиричния театър. Ние се видяхме половин час по-рано и той като дъйде, веднага се усети и се усмихна. Реакцията му бе много хубава. Той каза, че най-лесното е минало, като е разбрал кой е баща му, а идва най-трудното – как да кажем на другите. С Иван сега се чуваме често. Заради обстоятелствата с карантината не се виждаме често. Вечеряли сме заедно с него и приятелката му няколко пъти. Прави музика, свири. Работи като мениджър във фирма. Наистина съм щастлив с децата си. С по-голямото семейство. Най-много ме зарадва, че семейството ми прие Иван с отворени обятия – майка ми, баща ми, сестра ми, дъщеря ми. Като на кино. Наистина е много хубаво. На който и да съм казал от близкото ми обкръжение, всички бяха в някакъв невероятен възторг от тази работа. Всички го приемат като някаква благословия, като нещо невероятно, което ми се е случило в живота”.
