ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ! Директорът на ПСС за това, защо спасителите търсят „на сляпо”: Работим за осигуряване на нужната техника, но е скъпо и много трудно
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Трябва да имаш шанс, за да оцелееш при лавина. Сноубордистът, който издирваме сега, е един от най-тежките ни случаи, като ситуация, защото данните, с които разполагаме, са доста разпокъсани. Това коментира пред БТВ директорът на Планинската спасителна служба (ПСС) при БЧК Емил Нешев.
Той говори за това, защо спасителите у нас се налага да търсят „на сляпо” и какво може да се направи, за да се помогне в работата им.
„Още първата вечер при случая със сноубордиста, който продължаваме да издирваме, след като получихме сигнала, стартирахме доста тежка акция – разказа Емил Нешев. - Опитахме да използваме всичко налично като законови условия. Опитахме да локализираме телефона на момчето. Той бе повече от 24 часа активен. Това ни насочваше донякъде. Казвам „донякъде”, защото реално не знаем, дали човекът е под лавината, само предполагаме. Като Планинската спасителна служба имаме възможност да търсим съдействие към мобилните оператори. Процедурата обаче си е доста тромава. С искането от нас трябва да се вземе разрешение от прокурор и тогава се стига до мобилния оператор, откъдето обикновено реагират светкавично. Когато обаче става дума за минути, нещата са други. В момента в България мобилните оператори подават такава информация, но не винаги тя е достатъчна. В планинските условя обхватът не е много добър. В конкретния случая със сноубордиста, в района има само една клетка, която е комуникирала с телефона и по една клетка няма как да се направи триангулация и да се установи точно къде е телефона. Дават ни само общи данни.
112 няма система за локализиране, което също е проблем. Очаква се в близките 4 - 5 месеца такава услуга да заработи при тях. Автоматизирано всяко едно повикване да подава координатите на телефона. Реално обаче, за този случай, и това не би ни помогнало, защото нямаме повикване от пострадалия. Остава възможност да търсим с апаратура, която обаче у нас би била незаконна. Такава апаратура нямаме в наличност, твърде е скъпа.
Обикновено такава система се монтира на борда на хеликоптер, за да може бързо да се облети района и максимално бързо да се засече изгубилият се. В България нямаме хеликоптери. Би било добре такава техника да бъде на разположение поне на Главна дирекция за безопасност и защита на населението. Такав система струма между 80 000 и 150 000 евро.
Другата система, която се използва по света, е така наречена наземна апаратура. Тя е в спасителя, в раница или и в ръката му, като на терен в обхват около 100 - 150 метра може да бъде засечен телефон. Такава апаратура обаче струва реално по-малко, но пак доста пари.
Миналата седмица имахме работна среща с представители на МВР и главен комисар Николов, господин Цеков, който е директор на системата 112, двама депутати. Хора, които имат отношение към такива проблеми. Обединихме се, че трябва да се съдейства държавата да закупи и от двата вида устройства. Кога и в какви срокове обаче ще стане, не е ясно. Изготвяме проект за закупуване на такава техника, като анализ на съществуващите възможности”.
