От първо лице: Първият българин, спуснал се със сноуборд от осемхилядник с разказ за преживяването си
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сноубордистът Владимир Павлов стана първият българин, който се спусна със сноуборд от осемхилядник. Той напарвви това от високия 8163 метра хималайски връх Манаслу.
Пред сутрешния блок на Нова телевизия Павлов разказа за екстремното си преживяване и за това какво го е накарало да стигне до това предизвикателство.
„Времето не ни съдействаше много и бе нетипично за сезона – разказа Владимир Павлов. – Трябваше да се взима решение на място и се качихме в доста сложно време. Бе непредвидимо. Нямаше вярът, но последните 1 000 метра към върха бе тежко и наложи използване на кислород. Иначе до височина 7 450 метра стигнах без бутилка. Трябва обаче да уточня, че кислородът не помага много. Бяхме един от първите екипи, които катериха тогава. Имаше следа, но бе доста трудно. Сноубордът с автоматите е над 5 кг и бе доста тежко, но нямаше как да го оставя него. По принцип от самото начало на експедицията всичко е насочено към четири – пет дни, в които се атакува върха. Правиш всичо възможно да пестиш енергия. Почиваш когато можеш. Месец - месец и половина цялото съзнание ти е съсредоточено в тези четири - пет дни.
Наистина имаше доста хора по това време, които също катериха. Заради времето всички бяха концентрирани точно в течи четири-пет дни за атака на върха – бяхме около 400 души.
В такива експедиции е важна не само физическата, но и психическа и емоцианална подготовка.
За мен това бе голяма мечта и цялата ми енергия бе насочена в тази посока. Като видиш върха от близо има съмнения в изкачването, дали ще ти стигнат сили. Лягаш, възстановяваш и тръгваш с нови сили към върха. Имаше много тежки дни, като от изтощение ти причервяна пред очите. Почивките така са предвидени, самото изкачване, с четир нощувки преди да стигнеш върха, но все по-трудно се възстаноявваш на високото. Само най-подготвените успяват да стигнат до върха.
Самото спускане за мен бе много емоционална част. Това е мечта от тийнейджърските ми години. Трябва да останеш много фикусиран, защото нямаш право на грешки на над 7 000 метра. Исках да направя и нова линия на спускане, такава, която никой не я е правил досега. Горе бе много трудно. Тръгнах без кислород – първите два-три завоя бе изключително трудно. Трябваше да намеря ритъма. Вдишваш, възстановяваш. Първите четири завоя бяха много тежки и в дълбок сняг. Колокто повече слизах, по-добре се чувствах. Под 7 000 метра започна да става по-хубаво. Под Лагер 4 направих и тази нова линия , която исках. Пускаш извън всякакви маршрути и се оставяш сам да се справяш а под теб са Хималаите”.
Владимир Павлов признава, че бовта му към екстремното не се отразява много положително на близките му.
„Нормално бе първо, след като слязох, да чуя най-близките ми и роднините – казва Павлов. - Те трепереха много. В първия момент, веднага щом се озовах в базовия лагер, им се обадих да ги успокоя. Тези неща наиситна са егоистични, но по принцип високите планини са доста самотни и егоистични. Но хората, които се занимаваме с това сме наясно и близките ни го приемат, че това за нас е страст. Казват, че сме адреналинковци, пристрастени, но истината е, че има много разум особено във високата планина. Има егоизъм, его, но всичко трябва да се балансира, за да е успешна една експедиция.
Води те любовта към планината и сноуборда. Това е много дълбоко. Винаги съм го правил само за себе си. Виждам че има признание от други хора, че близките ми страдат, но това е моята страст, моето желание. Казал съм, че това ще бъде единствения осемхилядник, от който ще се спусна. Рисковете са много, не е само пари. Определено от тук бих продължил от по-ниски върхове – шест и седемхилядници. Още обаче е рано. Нямам конкретни планове. Наслаждавам се на това, което сега постигнах. Усещанията са доста лични, персонални преживявания. Практикувам и други спортове, включително екстремни, и всеки има своя чар, но планианта и сноуборда са най-чистото и вътрешно мое преживяване”.
