ОТ УПОР: Криминален психолог свали маската на Румен Радев! Вижте страшното лице под нея, според Росен Йорданов
Последвайте ни в Google News Showcase
Какво се крие под маската на президента Румен Радев и позицията му по ключови за България теми. Криминалният психолог Росен Йорданов направи дисекция на държавния глава в интерво за "Faktor.bg", с което постави много въпроси за размисъл. Според него истинското лице на Радев е страшно и опасно за България.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
"Мисля, че е хубаво да свалим маските. Ще кажа в какво аз лично съм се убедил, после ще се опитам да го докажа. За мен Румен Радев не е български президент, макар да е избран пряко от българските избиратели. Той се държи като кметски наместник, назначен от Русия. И това не е съвсем произволна аналогия, ако си спомним, че неговата кандидатура е формирана и лансирана от Института за стратегически изследвания на Руската федерация во главе с Леонид Решетников.
Това е всъщност образът под маската, който аз виждам, а неговия публичен образ е нещо различно. „Художниците“ на този публичен образ на Румен Радев ни го репрезентират по-скоро като патриот, професионалист, надпартиен, умерен човек, неполитизиран, като контрапункт на статуквото, тоест, той е нещо като Крали Марко, който защитава бедните и онеправданите и има сили да се сбори с лошите. Като в пръв сред кандидатите за ролята на антагониста разбира се е наложилият се като силна обществена фигура премиер Борисов. Между другото, за Мая Манолова се подготвя подобен сценарий. Представят я като безстрашната боркиня срещу неправдите, загрижената стороничка на онеправданите, лансирана с лозунга „“дайте й власт и тя ще ги оправи“.
Друг е въпросът „кого ще оправя“ и дали кметската позиция изобщо предполага войнствено поведение, борба, битка или това е обществена роля, която изисква конструктивно, консенсусно и градивно поведение, поведение на добър и грижовен стопанин, а не на профсъюзен деятел или коминтернов деец от 30-те. Никога не трябва да се забравят постоянните скандали с нейно участие в парламента, когато госпожата беше зам. шеф. Всъщност цялата работа и в двата случая с Радев и Манолова е да се управляват впечатленията в посока на публичен образ, който да се дистанцира от тяснопартийната представа, да покаже, че те не са пристрастни. Защо обаче така упорито трябва да се скрият проруските, проносталгичните и откровено комунистически същности на тези персони? И тук трябва първо да демистифицираме истинските същности на кандидатите за доверие, техните личности", заявява Росен Йорданов.
Известният психолог не подминава и темата за новите самолети, които разбуниха обществото, парламента и сблъскаха две полюсни позиции.
"За личността на господин Радев можем да съдим по-скоро от косвени факти, като гледаме неговите действия. Сега, аз не мога да преценя кои самолети са по-добри или по-лоши, но е факт, че господин Радев показа очевидна непоследователност в мнението си, а това оборва образа на експерта, който той се опитва да пласира. Един път той ясно е показал, че одобрява офертата за F-16 , а в следващия момент е яростен защитник на самолетите „Грипен”. Това са факти, това не са хипотези, не са мнения, не са и внушения – просто има документи, архиви, записи и прочие. С подобно противоречие между казано и направено започна кариерата му на президент, ако си припомним подписването на търговското споразумение ЕС- Канада.
Втори факт, ако сравним изразените публични становища на господин Радев, то в 99% от случаите тези публично изразени мнения съвпадат с позициите на БСП и с интересите на Руската Федерация, на Кремъл. Тук не говорим кой какъв е, просто отбелязваме фактите. Изводът за мен е, че той не показва независимост и надпартийност. Този човек нали прави коремни набирания пред медиите т.е. „силен дух в здраво тяло“, но в същото време не може да обуздае хиперактивната си съпруга, която не спря да произвежда гафове, откакто е излязла на публичния терен. Излиза, че той не е онзи силен и независим човек, за когото се представя.
Този човек, който изгражда образ на държавен глава, загрижен за нацията, охотно позволи на един чужд патриарх да му преподава уроци по история. Същевременно назидателно преподава на българите история по време на изявите си по честване на националните празници. Използва всеки повод, за да държи пристрастни политически речи – спомнете си, че дори в новогодишното си слово не пожали нацията. Аз тук не изразявам мнение, само съобщавам фактите за неговите публични действия. Кой стои зад плаща, зад маските, зад доминото в крайна сметка? Нали е патриот. Патриотично ли е да мълчиш пред чуждия духовник, който публично лъже на твоя територия. Същевременно да използваш празници, които нямат нищо общо със съвременната политическа ситуация, твърдейки, че си надпартиен и независим, за да „преподаваш” уроци по история, и то неверни, на масовата публика, използвайки институцията, за да правиш политическа пропаганда. В крайна сметка, и за него и за г-жа Манолова важи поговорката „Преоблякъл се Илия, пак в тия”", смята той.
"Той сочи, че политическата цел, която се преследва е да се убедят слабо информираните гласоподаватели и тези които общо взето странят от политиката, да се приласкаят, погнусените от политическата реалност, да приемат фалшивата представа, че господин Румен Радев, публичната личност Румен Радев не е зависим от чужди и вътрешни сили, които не са във възторг от избора на България да се развива като цивилизована страна като достоен член на общността на най-напрадналите народи, че не споделя русофилски и неокомунистически ценности, че е проевропейски, прозападен, че служи на България", продължава Йорданов.
"С неговите публични действия, които изредих преди малко, аз стигам до заключението, че не крие симпатиите си към Москва. Смятам, че той съвсем витиевато се опитва да ги камуфлира. Много зависи на каква аудитория говори. За хората, които се информират, които следят внимателно политическия процес и политическата ситуация, които са активни, които имат определено мнение, тези негови изказвания са прозрачни и не могат да ги заблудят, но ако се опитаме да се поставим в ролята на хората, които не се интересуват от политика, не следят внимателно политическите процеси, то тогава ефекта е друг. Мнозина не долавят какво стои зад една или друга позиция. За тях е по-видимо, че „се сборува с управляващите“, че говори спокойно, уверено, че не се страхува да критикува – българите по принцип си падаме по хората, които критикуват властта. Те работят по-скоро със стереотипи, категории, аналогии и като цяло ирационално конструирани и по- повърхностни познавателни оценки и образи. По тази причина тези образи в крайна сметка са грижливо подхранвани", анализира Йорданов.
