От чие име Росен Желязков се кълне във вечна вярност на Украйна? Май мечтае за атомната гъба над Хирошима. С 8% доверие как обещава от нашите пари на Зеленски?!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Парламентарният шеф на България се кълне във вечна вярност на Украйна в залата на украинския парламент.
Няма да кажа, че е нанесено тежко унижение на родния парламентаризъм и националния ни суверенитет, защото унижения им се нанасят ежедневно и вече не може да се прецени кое е най-тежко. Градацията почна да се обезсмисля.
Акценти от словото му, прекъсвано от овации и ставане на крака:
"Заявявам безусловната подкрепа и съпричастност на моята страна към каузата на Украйна...”
"Застрашената съдба на всеки украинец застрашава съдбата на всеки един от нас. Затова няма да се уморим да повтаряме: Бъдещето на свободния демократичен свят е невъзможно без свободата за украинския народ...”
"София е готова да участва в следвоенното възстановяване на атакуваната държава..."
От последното подразбирам, че сглобката се кани отново да посегне на нашите общи пари и да пренасочи част от тях за режима на Зеленски, след като обяви капитулация.
Говорим за парите на българския данъкоплатец, който дарява сглобката с 8% доверие. Но въпреки това сглобката не се свени да ретранслира щедро публичен ресурс към Киев.
Аз, като данъкоплатец, дали съм съгласен? А вие?
Никой не ни пита.
Никой не ни пита и когато Росен Желязков бодряшки се бие в гърдите, че "нашата страна безусловно подкрепя Украйна".
Коя страна, чия...Неговата, на Желязков, може би да. Но моята не. С тези хора - желязковци, тагаревци, славовци, ивайломирчевци, денковци...ние отдавна не живеем в една и съща страна.
Попитаха ли ни дали безусловно подкрепяме? Защото според социологическите анкети, които съм виждал, по-голямата част от българите не подкрепят Украйна, а още по-голямата част настояват за неутралитет.
Бъдещето не би било възможно без свободата на украинския народ...Разбира се, да - в онтологичен план бъдещето е невъзможно без свободата на всеки един народ, не само украинският. На всяко живо същество...А най-добрият гарант за свободността е мирът, защото без мир бъдеще просто няма.
Но Желязков не говори за мир, а за ново и ново въоръжаване. Говори за битка до край. За "победа".
Без да спомене, че въпросната "победа" минава през поражение на една свръхмощна ядрена сила, каквато е Русия.
Как Желязков точно си представя тази "победа" и това "бъдеще"? Аз, чисто визуално и първосигнално, си го представям като облака над Хирошима. Предизвикан от същите онези, които сега подклаждат войната на Източния фронт, гледат на нея като бизнес и пълнят банковите си сметки с цената на милиони избити, и от двете страни...
Така ли е, г-н Желязков? Атомната гъба ли е вашето въжделение? Нима не е ясно, че в глобалната Трета световна, към която вашите господари ни тласкат, победители няма да има?
Понякога си мисля, че нашите партийно-държавни ръководители от сглобката - такива като Желязков, са напълно дехуманизирани индивиди, със сбъркана ценностна система, без семейства, деца, родители, близки, без дом, корени, религия, вяра и нравствена опора.
В същото време знам, че имат и деца, и семейства, а това ми е още по-странно: какво ги "движи", нямат ли свян, кое отпушва лудостта? Само старанието да се подмажат по-качествено на ултралибералите във Вашингтон? Има ли и нещо друго, защото съм напълно убеден, че и сами не си вярват, а и че на мнозина от тях също им е притеснено как ще приключи цялата тази все по-опасна и бутафорна симулация на "евроатлантизъм"...
Каквото и да е, няма да мирясат, докато не ни вкарат във война. С тази цел ги монтираха във властта. Война, от която ще избягат първи...
