ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Необичаен сигнал, уловен от европейска космическа обсерватория може да е първото засичане на частици тъмна материя, съобщават астрономи, цитирани от The Guardian. Това е само първоначално предположение и проверката му би могла да отнеме няколко години, но ако се потвърди, откритието ще доведе до революция в космологията.
Тъмната материя не може да бъде видяна, но се смята, че мистериозната субстанция съставлява 85 процента от Вселената. Според учените мрежата на тъмната материя, която се простира през пространството, формира структурата на Космоса, въпреки че досега не е засичана директно.
Изследователи от Лестърския университет в Англия са забелязали странен сигнал сред измерванията, правени в продължение на 15 години от сателитната обсерватория XMM Newton на Европейската космическа агенция. Те са установили, че интензивността на рентгеновите лъчи, записани от апарата се увеличава с 10 процента, когато магнитното поле на Земята се обърне към Слънцето. Астрономът Анди Рийд казва, че конвенционалните модели на Вселената не могат да обяснят този ефект. Липсата на обяснение в традиционната физика е насочила учените към по-авангардни теории. Според една от тях от ядрото на Слънцето „извира“ поток от частици тъмна материя, наречени аксиони, произвеждащи рентгенови лъчи при сблъсъка си с магнитното поле на Земята.
Изследователите дискутират съществуването на тъмната материя от 1933 година, когато швейцарският астроном Фриц Цвики забелязва непознат материал създаващ гравитационно притегляне в далечна галактика. Няколко научни експеримента, провеждани в момента, търсят тъмната материя, но досега не е намерено конкретно доказателство за съществуването на аксионите.
Ако екипът от Лестър наистина е засякъл аксиони, то призрачните частици са невероятно леки с тегло, равняващо се на една сто милиардна от електрона. Учените са единодушни, че откритието е вълнуващо и може да има фундаментален ефект върху теориите за Вселената. Потвърждаването му обаче изисква постигане на последователни резултати от още няколко различни експеримента с използване на различни методи за засичане.
