Отказвам интервюта заради прости журналисти

Музикантът Кирил Маричков е роден на 30.10.1944 г. Най-големите си успехи постига с група „Щурците”. В началото на 90-те години на миналия век активно участва демократичната опозиция. Депутат е във Седмото Велико народно събрание, което по-късно напуска. По време на предизборната кампания „Щурците” записват популярната песен „Аз съм просто човек“, която става неофициален химн на опозицията. - Вие сте доста сладкодумен, но напоследък често отказвате интервюта. Коя е причината, г-н Маричков? - Отказвам заради простите журналисти, навъдили се в последно време. Поради същата причина избягвам да използвам метафори, алегории и хиперболи - може да бъда неправилно разбран и да се окаже, че съм говорил нелепости. Преди време провинциален журналист ми зададе комплексарския въпрос „харесва ли ви нашият град”.  Не можах да си изкривя душата и да кажа, че този град ми харесва. Реших да цитирам Остап Бендер от „Дванайсетте стола” на Илф и Петров. Отговорих: „Както е казал Остап Бендер, това не е Рио де Жанейро”. Колегата ви написа следното: „Както е казал Оскар Бентън...”. - А Оскар Бентън е холандски поппевец и композитор, гостувал в България. - Точно така. Без да иска въпросният журналист ме изкара идиот, който споменава Оскар Бентън вместо Остап Бендер. - Записвате нов албум. Нови песни ли ще включва той? - Това, на което досега не можах да се науча, е да пиша лоши песни - не ми иде отръки. В албума включих нови композиции. Може би ще има и една-две стари, чиито записи са изчезнали. На тях съм направил нови аранжименти. Песните ще са 12 или 14. Още не съм измислил заглавието на албума, вероятно ще използвам заглавието на някоя от песните. Лошото е, че веднага след като бъде издаден, ще се появи в интернет и ще го свалят безплатно. Правенето на албуми не носи печалби, то е за чест и слава. Аз съм късметлия, че мога да си направя всичко сам: свиря на клавишните инструменти, на баса, на барабаните. Единственото, което не мога да върша като хората, е да свиря соло-китара и ще поканя някого да направи това. Музикантите, които пускат албуми и могат после да си изкарат парите чрез концерти, са добре. Но тези, които създават песни, но не ги изпълняват те, а ги дават на певци, губят. - Малко са българските певци, които могат да избият средствата, вложени в албуми, чрез концерти – Лили Иванова, Силвия Кацарова, дует Ритон, Нели Рангелова, Графа... -Графа например има хубави находки. „Дим да ме няма” е една от тях. Самият той не е дим да го няма, а дим да го има. - От известно време вие сте „дим да ме няма от политиката”. Защо? -В един момент си дадох сметка, че хората, които са разбрали какво става в политиката, по принцип са в час отдавна. А тези, които за толкова време не са разбрали, никога няма да и да разберат. Някои люде, които не са с моите политически убеждения, също са наясно със случващото се в политиката. Те се заблуждават само за едно: че с леви мерки може да се постигне икономически напредък. Чърчил правилно е казал: „Демокрацията има много недостатъци, но е най-доброто, което човечеството познава”. - Социалистите, които преди 23 години бяха комунисти, също са за демокрацията. - Да, така е. Но нали знаете: комбинацията умен, честен и комунист не съществува. Ако си умен и честен, не си комунист. Ако си умен и комунист, не си честен. Ако си честен и комунист, не си умен. Впрочем, честните комунисти вече са на измиране. Цялото интервю - във в. "Ретро"