ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изследователи откриха вероятната биологичната причина на шизофренията, пише „Индипендънт”.
Новите проучвания могат да се окажат повратна точка в борбата с психичното заболяване. Според тях отклоненията са свързани с физически процес, при който връзките между различните части на мозъка биват „изрязани”. Възможно е този процес да започва заради определени инфекции.
Откритието може да доведе до начин за лекуване на първопричината за болестта, вместо досегашното третиране на симптомите й.
Когато човек минава през пубертета, мозъкът му се преструктурира, при което някои от синапсите биват прекъснати. Определени гени у някои хора водят до „изрязването” на прекалено много невронни връзки и развиване на шизофрения.
„Откакто заболяването беше открито преди повече от век съпътстващата го биология е черна кутия, отчасти защото е практически невъзможно да възстановиш модела в други клетки или при животни”, заяви ръководителят на изследването, д-р Стивън Маккарол от Медицинското училище на Харвард.
„Човешкият геном ни дава нови възможности да отворим кутията и да видим същинските биологични механизми.”
Отговорният за шизофренията ген се нарича C4. Той е важна част от имунната система, като помага за откриването на инфекциозни микроби. Това кара учените да предполагат, че контакта с такъв може да предизвиква появата на шизофрения.
Изследването, публикувано в авторитетния научен журнал „Нейчър” (Природа), дава възможно обяснение защо най-често заболяването се появява в юношеството.
Вече известен факт е, че страдащите от него имат по-тънка мозъчна кора, с по-малко синапси. Дялът по принцип отговаря за усещанията и е от ключово значение за мисленето и съзнанието.
Изследването е повратна точка, заяви ръководителят на Американския институт за душевно здраве д-р Брус Кътбърт, който не е участвал в разработката.
Той обясни, че заради недостатъчното разбиране на биологичните причини за психиатричните заболявания фармацевтичните компании не могат да стигнат далеч в разработването на лекарства.
„Това променя всичко. Благодарение на генетичния пробив ние ще можем да разбираме по-добре клинични резултати, да разработваме нови лечения и дори превантивни методи”, допълни Кътбърт.
„Далеч сме от метод на лечение, базиран на резултатите, но е вълнуващо, че някой ден може би ще можем да обърнем процеса на „изрязване” на синапсите и да намалим риска от заболяване”, заяви д-р Бет Стивънс, съавтор на изследването от Детската болница в Бостън.
Оттук нататък ще бъдат нужни нови изследвания, чрез които да се разбере как точно C4 участва в процеса по срязването на връзките между невроните и как въздейства на други гени и протеини, свързани с болестта, коментират специалисти.
