Откриха доказателства за обръщането на магнитните полюси на древната Земя
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Учени от Харвардския университет (САЩ) откриха доказателства, че преди 3,25 милиарда години в земната кора са протичали същите тектонски процеси, както днес. Резултатите от изследването са публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS). Накратко за научната работа е описано в прессъобщение на сайта Phys.org.
Геолозите са изследвали палеомагнитни записи в скални образци от кратона Пилбара – стабилен фрагмент от древната земна кора, разположен в района Пилбара в Западна Австралия. С помощта на магнитометри и квантов диамантен микроскоп били определени възрастта и методът на намагнитване на образците, което позволило да се реконструира скоростта и посоката на движение на земната кора, както и характеристиките на древното магнитно поле.
Учените установили, че части от повърхността са се движили със скорост от 6,1 сантиметра на година и най-малко 0,55 градуса на милион години, което е повече от двойно повече от скоростта, измерена в предишни изследвания. Древните тектонични процеси вероятно са били основният начин за освобождаване на вътрешната топлинна енергия на планетата.
Високата скорост на древните плочи е несъвместима с някои алтернативни модели на движение на земната кора, като „истинското полярно блуждаене“, когато географските полюси на планетата се изместват спрямо оста на въртене, и „тектониката на застоялия капак“, когато земната кора се състои от единствена литосферна плоча, която се измества с ниска скорост под действието на мантийната конвекция.
Изследователите открили и най-старото доказателство за обръщане на геомагнитните полюси, или инверсия, когато северният и южният магнитен полюс сменят местата си. Известно е, че това се е случвало 183 пъти през последните 83 милиона години и вероятно няколкостотин пъти през последните 160 милиона години. Обръщането се е случило и преди 3,2 милиарда години, което предполага, че магнитното поле е било достатъчно силно, за да предотврати разрушаването на земната атмосфера от слънчевия вятър.
По думите на учените резултатите от изследването потвърждават, че литосферата на ранната Земя е била геодинамично „зряла“ и върху нея са протичали процеси, правещи появата и развитието на живот по-вероятни. Днес външната обвивка на Земята се състои от 15 плаващи плочи, чието движение допринася за геохимичните цикли и стабилизирането на повърхностните температури.
Трудно е да се определи точно кога е започнала тектониката на плочите, тъй като най-старите скали на Земята са на възраст между 2,5 и 4 милиарда години, а делът им е около пет процента. Най-древните фрагменти от кората са потопени в мантията и не изплуват на повърхността.
