ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Благодетелната хасковска фамилия Попови бе отличена с приза "Добрият самарянин" за 2013 година. Мария и Стойчо, синът им Николай и съпругата му Ани, заслужиха престижната статуетката в третото издание на конкурса на Сдружение "Самаряни", който търси и разказва за добротворци, направили нещо значимо в полза на друг човек, изпаднал в тежка житейска ситуация или беда. Те получиха най-много гласове в едномесечното онлайн гласуване, заради дългогодишната си помощ към сирака Румен Христов. Благодарение на подкрепата на семейството, отгледаният от бебе по социални домове млад мъж, завършва Тракийския университет и вече работи. 
Румен вече 9 години е сред нас. Срещнах го до офиса ни случайно, когато току-що бе завършил гимназия и бе на прага на живота - освободен от социалния дом, без някой, който да му помогне. Помоли ме, да му да дам моя джиесем, да се обади на приятели, защото нямал пари да си зареди ваучера. Беше изплашен, самотен и объркан. Нито за минута не се усъмних, че може да мами, разказа Мария Попова.
Сподели, че иска да кандидатства в Тракийския университет в Стара Загора, но нито има някакви средства да учи, нито къде да се подслони. Не се колебах и го успокоих, че ще му помогнем. Синът ни Николай и снахата Ани, които живеят в Стара Загора, , също подадоха ръка на момчето. Румен го приеха да следва и от тогава е като член на семейството . За да не се чувства подтиснат, че получава даром парите и подкрепата, му предложихме да помага от време на време в снек бара на сина ни, добави леля Мария.
Така Румен от години вече има два дома - в Хасково и в Стара Загора, които винаги са отворени за него. Той прекарва заедно със семействата всички по-големи празници. Викам им лельо Мария и чичо Стойчо, но искам да им казвам мамо и татко, признава младият мъж, който няма никакви близки.
Фамилия Попови - старши, има счетоводна къща и е сред редовните дарители на социалните домове в Хасково. За Мария да помага на хора в нужда е призвание от малка и тя е придала това и на семейството на сина си и внучката. Майка ми и баща ми бяха много състрадателни, не подминаваха без да помогнат на някой несретник.
Ако човек е отворен за доброто, животът ще е по-лесен. Когато давам, получавам два пъти повече, признава леля Мария. Още по времето на соца, се включвах в инициативи за подпомагане на по-бедните, които се организираха от Пионерския и Младежкия дом. След като направихме фирмата, през 1995 г., започнахме да носим по домовете храни, дрешки, ботушки. Преди години исках да вземе дете от социален дом, да го гледаме като в приемно семейство. Синът ни беше голям, ние живеем сами в Хасково, имаме условия. Оказа се, че трябва да ходя на курс и да ме обучават, а това нямаше как да стане заради бизнеса ни. Тогава си помислих, че ще намеря друг начин да помагам, и ето - срещнах Румен, каза още Мария Попова. Той е кротък, честен, възпитан. Липсва му семейството, липсват му контактите, още не е съвсем ориентиран в живота. Сега започна работа, ще бъдем много щастливи, ако си намери приятелка и създаде семейство, пожела в навечерието на Новата година, леля Мария.
