Отличничката в кабинета Теменужка Петкова ексклузивно пред ПИК за цената на тока, проектите "Южен поток" и "Турски поток" и американските ТЕЦ-ове! Вижте мнението й за АЕЦ "Белене"!
Опитваме се да стабилизираме системата, казва енергийната министърка
Последвайте ни в Google News Showcase
Теменужка Петкова е министър на енергетиката във втория кабинет на Бойко Борисов. Била е и служебен заместник-министър на финансите в правителството на служебния министър-председател проф. Георги Близнашки. Като заместник-министър на финансите Теменужка Петкова отговаря за дирекциите "Данъчна политика" и "Вътрешен контрол" в Министерството на финансите, Националната агенция по приходите, Агенция "Митници", Агенцията за държавна финансова инспекция и Държавната комисия по хазарта.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Интервю на Калина Атанасова
- Г-жо Петкова, как стои въпросът с цената на тока за потребителите и бизнеса в настоящия момент? Очакват ли се промени в нея в краткосрочен или средносрочен план? От какво зависи дали тя ще се промени и кога?
- На първо място бих искала да подчертая, че ценовите решения в енергетиката са единствено от компетенциите на КЕВР. Още през м. март с една от промените в Закона за енергетиката бе решено съставът на комисията да се избира от Народното събрание, а не от Министерския съвет. Тази промяна е от съществено значение за гарантиране независимостта на регулатора, разчитам на неговата обективност при вземането на ценови решения.
Това, което можем да направим и правим като правителство, е да създадем максимално добри условия за прозрачно и ефективно функциониране на енергийния отрасъл в полза на потребителите. За съжаление през последните години това не се е случвало и като резултат имаме натрупани значителни дисбаланси в сектора. Нашите усилия са съсредоточени върху това да ги премахнем и да стабилизираме системата.
- Напоследък в публичното пространство вече не се говори за проекта "Южен поток". Доскоро правителството настояваше, че той не е прекратен, защото не сме получили официално уведомление за това от Москва. Каква е ситуацията в момента?
- Няма промяна в ситуацията. България продължава да няма официално писмено уведомление от руската страна за преустановяването на проекта „Южен поток“. Ние нееднократно сме декларирали нашата позиция и продължаваме да я отстояваме - проектът е важен за нас и може да се реализира при спазване на европейското законодателство, разбира се.
- Изглежда проектът "Турски поток" ще се реализира. Каква е позицията на България по него? Вече заявихте желание пред руския си колега, че желаем да бъдем енергиен хъб, използвайки този проект. Има ли развитие по тази тема? Със сигурност ли България ще участва в проекта? От какво зависи това, включително в контекста на членството ни в ЕС?
- Един от основните приоритети на правителството в газовата област е диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за страната. Като страна-членка на ЕС България участва в изграждането на Европейски енергиен съюз. Подкрепяме и инициативата за гарантиране на поне три източника на природен газ за всяка държава. От тази гледна точка България подкрепя всеки икономически обоснован проект, който съдейства за по-добра диверсификация на източниците и маршрутите. Не бих могла да говоря конкретно за Турски поток, тъй като за него все още няма яснота до колко икономически изгоден ще бъде този проект. Усилията на правителството в газовата област са съсредоточени върху реализацията на интерконекторните връзки със съседните държави, възможностите за изграждане на газов хъб в страната, реализацията на местен добив на природен газ. Безспорен приоритет за нас е и рехабилитацията и модернизацията на националната газопреносна мрежа.
- Докъде стигна изграждането на интерконекторните връзки с Гърция, Сърбия, Турция и Румъния?
- Както казах – изграждането на междусистемните връзки със съседните държави е водещ приоритет в нашата работа. Сред тях особено място заема междусистемната газова връзка с Гърция, защото тя осигурява диверсификация не само на маршрутите, а и на източниците на природен газ, както за нас, така и за страните от Централна и Югоизточна Европа. Въпреки промените в гръцкото правителство очакваме в най-скоро време да се вземе окончателно инвестиционно решение за проекта.
Дейностите по междусистемната газова връзка с Турция вървят по график. Интерконекторът е част от списъка на проекти от общ интерес на ЕС, а българският оператор „Булгартрансгаз“ получи финансова помощ в размер на 190 хиляди евро от Механизма за свързване на Европа за предпроектните проучвания.
Интерконекторите с Гърция и Турция са важна част от стратегическия „Южен газов коридор“, които ще осигурят достъп до нови източници на природен газ. Българската страна, единствена извън страните по трасето на TANAP и TAP, има сключен договор за доставка на 1 млрд. куб. м/год. азербайджански природен газ от находището Шах Дениз 2, след 2019 г. При разработка на новите азербайджански находища в Каспийско море очакваме допълнителни обеми газ за региона на Югоизточна и Централна Европа.
По междусистемната газова връзка България – Сърбия работим усилено със сръбската страна за подготовка на пътна карта с ясно разписани етапи и срокове за реализиране на проекта. Предстои да представим този график пред Европейската комисия. На българска територия дейностите по проекта вървят ускорено и до края на годината ще имаме одобрен технически проект.
Надяваме се проблемите с прехода под р. Дунав по междусистемната газова връзка с Румъния да бъдат разрешени – избран е нов изпълнител. Предвиждаме да бъде завършена до края на 2015 г.
Имаме ясен знак от ЕК за подкрепа при реализацията на газовите проекти – преди две седмици бе подписан и Меморандум за разбирателство за общ подход за справяне с предизвикателствата за диверсификация и сигурност на доставките на природен газ за региона на Централна и Югоизточна Европа. Три проекта с българско участие са сред седемте приоритетни проекта в Плана за действие към Меморандума за разбирателство за общ подход за справяне с предизвикателствата за диверсификация и сигурност на доставките на природен газ – интерконекторът с Гърция, този със Сърбия и разширението на българската газопреносна мрежа.
- Как върви арбитражът за АЕЦ "Белене"? Имате ли предположение какъв ще е изходът от него - дори неофициални знаци, сигнали, зададени по дипломатически канали?
- Арбитражното дело продължава с изслушвания на двете страни. С оглед напредналия му ход, ще се въздържа от коментар за изхода.
- Един от спорните въпроси в енергетиката са договорите с американските ТЕЦ-ове. Според общите оценки държавата е силно ощетена от тях. Какви мерки предприемате, за да коригирате това положение?
- Вие знаете за предоговарянето на двата преференциални договора, което успяхме да постигнем с нашите американски партньори. Това се счита за прецедент в българската енергетика, защото за първи път държавата успя чрез преговори да намали цената за изкупуване на електроенергията, без да се увеличават сроковете по двата договора. Намалението по двата дългосрочни договора ще влезе в сила, след като НЕК изплати изцяло просрочените си задължения към двете централи, които са над 700 млн. лв. Ние се ангажирахме с осигуряването на кредитен ресурс за това и очаквам в следващите седмици развитие по темата.
- В началото на юни АДФИ започна проверка във ВЕИ дружествата, при което бяха разкрити злоупотреби. Бихте ли разказали повече за резултатите от проверките и съответно - какви санкции ще наложи държавата на нарушителите?
- Нека уточним, че съгласно Закона за енергетиката АДФИ проверява всички производители на електрическа енергия, които участват в енергийния микс. В това число – топлоелектически централи, ВЕИ, заводски централи, двете американски централи и дружества от държавната енергетика. Първите проверки приключиха и съгласно закона доклади с резултатите се изпращат в КЕВР и Министерство на енергетиката. Смятам, че въз основа на тези доклади КЕВР може да направи сериозен анализ и да предприеме действия в рамките на своите компетенции.
Първите резултати показват, че са констатирани несъответствия между действителния размер на инвестициите по счетоводни данни и размерът на инвестициите по ценово решение, на база на което са определени преференциални цени.
Разбирам, че при някои от проверките е било установено т.нар. двойно субсидиране за обекти, ползвали безвъзмездна помощ по европейски програми – веднъж чрез субсидията за изграждането на обекта, и втори път – чрез преференциалните цени. От гледна точка на правилата за европейското финансиране това е недопустимо. В такива случаи може да се наложи да бъдат връщани суми по проектите.
- Какви са краткосрочните мерки, които трябва да се предприемат за покриване на дефицитите в енергийната система и НЕК? Разкажете повече за създадения фонд "Сигурност на електроенергийната система"?
- Основната цел на фонда „Сигурност на електроенергийната система“, който бе създаден с последните поправки в Закона за енергетиката, е да съдейства за стабилизиране на сектора, покривайки част от недостига в НЕК, формиран в резултата на изпълняваните от дружеството законови ангажименти да бъде „единствен купувач“ и единствен доставчик на електрическа енергия. Постъпления във фонда ще правят всички производители на електроенергия и търговците, които внасят енергия в България. Определена е вноска от 5% върху приходите на дружествата от продажба на ток. Вноските във фонда ще се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане, но няма да се отчитат за целите на ценовото регулиране.
Фондът е и първа стъпка към подготовка за либерализация на електроенергийния пазар у нас, която предвиждаме да стартира в началото на следващата година. В ситуация на свободен пазар НЕК ще изгуби ролята си на обществен доставчик, но ангажиментите й да изкупува ел. енергия по преференциални цени от ВЕИ, американски централи, заводски централи, ТЕЦ ще останат. Тоест НЕК ще продължава да изкупува електоенергия от тези производители на цени, които са по-високи от пазарните. Затова е задължително да има механизъм за компенсиране на разликата между преференциалните и пазарните цени.
- Как ще бъдат постигнати съкращенията на разходите на държавните енергийни дружества с по 10% годишно?
- Първо, държа да отбележа, че не става въпрос за намаляване на възнаграждения или персонал, нито пък за орязване на инвестиционни разходи, каквито притеснения изразиха синдикатите. Предвиждаме мярката да засегне разходите за външни услуги, които са част от административните разходи. Това са например средствата, свързани с горива, поддръжка на автомобили, абонаменти, консултантски услуги и други. Вече издадох заповед до БЕХ, като принципал на държавните енергийни дружества, да предприеме действия за намаляване на тези разходи с минимум 10% през следващите три години. По предварителни изчисления ще спестим около 20 млн. лв. само в следващите месеци до края на годината.
