Отчетът на Румен Радев: празни мисли на един празен човек. След Нинова в пола чухме и Нинова в панталони
Последвайте ни в Google News Showcase
Отчетът на президента Румен Радев за втората година от мандата му може да бъде обобщен със заглавието на Джером К. Джером "Празни мисли на един празен човек". С тази разлика, че писателят е озаглавил така сборника си с хумористични есета, а от държавния глава лъхат мрак и празнословие.
От близо 40-минутното му говорене трудно може да се направи заключение за някаква свършена работа, пък макар и като статистика с кого се е видял, защото последствия от неговите воаяжи за държавата и лелеяния от него народ няма. Може би осъзнавайки това, той спомена дори лекциите, които бил чел тук и там. Санким щеше да си прави срещи и да чете лекции, ако не беше на този пост.
Просторното му слово всъщност беше подпури от всички досегашни негови публични изказвания, включително и от новогодишното му приветствие, чийто патос е по-присъщ на уводните статии на в. "Работническо дело" от времето, когато БКП мразеше империализма. Сега Радев мрази управляващите ГЕРБ, а понеже съветникът му по речите е потомък на комунистическа разведка, ясно е откъде се взема този патос.
Но измежду опорните точки на Радев, които поразително съвпадат с опорните точки на лидерката на БСП Корнелия Нинова и местната онеправдана звезда Елена Йончева особено от вчерашния конгрес, се прокрадват вече явни заявки, които до този момент изглеждаха само като тенденции.
Радев не е обединител, а разделител на нацията - "не виждам база за партньорство при сегашния курс на управление".
Радев не е президент, а партиен лидер - отговори с "да" на въпроса дали би застанал зад нов политически проект.
Радев цели дестабилизация на държавата - "не дали, а кога ще бъдат предсрочните избори".
Радев познава двама български журналисти - Елена Йончева и Валя Ахчиева, защото за тях пише в медиите, но въпреки това смята останалите журналисти и медиите за "прегазени".
Радев е лобист и интригант - пледоарията му за изтребителите и опитите му да да създаде интрига между българското правителство и факторите в Европа и САЩ, свързани със сделката за бойни самолети.
Радев е диктатор, който не понася чужди мнения и позиции - стартовото му "Остава ви една седмица" към депутатите, които не го харесват, две години по-късно завършва с "Това ще е последното раздаване на картите", ако след следващите избори има каквато и да било коалиция на власт.
Радев не вярва, че е избран честно - невчесаните му разсъждения за промяна на изборното законодателство и панацеята "машинно гласуване", които вижда насън и наяве. (Всъщност, прав е, че не е избран честно - ако хората знаеха какъв е, едва ли щеше да се случи това, което не е виждал и в най-мокрите си сънища, както си личи от пръв поглед.)
Радев е самовлюбен и непоправим егоцентрик - отговорът на въпроса какви са собствените му пропуски, гласеше: "Благодаря на българския народ. Продължавам напред!".
На това място българският народ би трябвало да се е прекръстил и да е казал: "Господи, слез и си събери вересиите!".
Което никак не е честно спрямо Господа, тъй като тази вересия не е негова, а на Нинова. Ако някой не вярва в това, нека изслуша отчета на Радев след втората година от мандата му и да я сравни с речта на лидерката на БСП от конгреса ден преди това.
Единия ден слушахме Нинова в пола. На другия ден - Нинова в панталони. То и една Нинова ти идва в повече, включително и на самите социалисти, а пък две вече е прекалено. Но когато партиите са пълни с празни хора, които пълнят с празни хора и държавата, не ти остава нищо друго, освен да слушаш празни мисли.
