След като отмина вълната, настана зловеща тишина и времето сякаш спря, казва в разтърсваща изповед варненка
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Водата извираше от дъното на преизподнята, разказва Емилия Христова от кв. "Аспарухово"
Една от пострадалите и спасили се по чудо от пороя варненка разказва пред „Стандарт” какво се е случило във фаталния следобед. Емилия Христова живее със сина си и когато завалял дъжда били вкъщата си.
Ето и разказа на преживялата ужаса на бедствието жена:
Живея със сина ми, той беше два дни в отпуска, работи в една туристическа фирма. Чистихме с него, беше станало за блясък. Той седна да гледа някакъв филм на лаптопа, аз си четях книга. Нямаме телевизор, всеки се занимаваше с каквото му е кеф. Беше около 19 ч. "Мамо, ела да видиш какъв дъжд пере навън", ми каза.
Докато стана от леглото и стигна до вратата, видях стена от вода, която нахлу в двора откъм градината. Удари стъклата и ги хвърли към мен. Парчетата изхвърчаха към лицето ми, а аз се опитах да се предпазя с длани. Нямахме никакво време за реакция.
Синът ми едва успя да отвори трите последователни врати и да тръгнем напред. Водата нахлуваше със страшна скорост. Навсякъде започна да пука ток, започна да ни тресе. Водата се опитваше да ме тласка навътре, за секунди стигна до шията ми, а аз се държах за тавана, за да имам някаква опора
С едната ръка се държа, с другата държа с протегната ръка нагоре GSM-a. Беше истинска битка. Накрая усетих как двамата с детето ми започна да удря електричеството - пращеше страшно и накрая имах чувството, че точно токът ни изхвърли навън.
Извървяхме още 20-ина метра нагоре към вратата на двора, качихме се по стълбите на съседната къща, с която делим двора. Разбихме вратата, отидохме на втория етаж и излязохме на покрива на нашата къща.
Чак когато стъпихме на покрива и погледнахме към дерето, ме хвана страх. Такова нещо сигурно има само в "Нешънъл джиографик" - всичко бушуваше. Не можах да позная какво се случва - водата беше стигнала до покрива на съседната къща, съседът понесе на ръце двете роднински дечица, а джипът му "Мерцедес МЛ" отплува надолу.
След това го видяхме как се беше спрял, обърнат с колелетата нагоре, в бетонно мостче. Водата беше около 3 метра, ето вижте, там има една черно метално платно на оградата на съседите - водата стигаше до горния му край.
Очите ми се насълзиха чак като видях градината пред погледа ми - водата прииждаше на талази, отнесе дърветата - череша, джанка, кайсия, гергини. Нямаше ограда, след малко се срути и масивният зид на комшията.
Един от съседите Киро, живее две къщи надолу, тръгна да спасява един от бедстващите хора вдясно в кооперацията. След като го изтегли, затъна в тинята и когато излезе, остана чисто гол от кръста надолу.Подадоха му хавлия да се загърне. Имаше една спряла кола пред кооперацията, от нея се вижда и сега само горният преден капак.
Колите от улицата отсреща се въргаляха надолу по стръмното и спираха само когато удареха някой стълб или дърво. Шумът бе невъзможен, чуваше се само бучене, все едно водата извираше от дъното на преизподнята.
След това всичко утихна и настана зловеща тишина. Водата пак течеше, но сякаш времето спря. Виждаш само наносите от кал и опустошените коли, перални и хладилници плуват. Като тръгнах надолу по дерето, което тече обикновено като струйка вода, видях натрупани дървета, клони.
Всичко бе препречило пътя на водата надолу. Надолу по улицата има малко пазарче, всичко е опустошено там. Асфалтът е с дебелина около 5 см, водата го е разчупила на големи блокове като тестени кори. Сега малкото дере, което е с ширина около 60 см, е станало около 3-4 метра.
Важното, че останахме живи. Не се сещам тая кал колко дни ще я ринем, ето синът ми извика приятел от фирмата да помага. От двора не остана нищо, доматите вече бяха станали около метър високи. Толкова хубаво си го бях направила. Къщата е само с 3 стаи - преходни, мебелите отидоха на кино.
