Последвайте ни в Google News Showcase
Вниманието на зрителите пред малкия екран продължава да бъде провокирано от по-гръмкия звук на някои реклами в сравнение с останалото програмно съдържание в телевизионния ефир.
Тази тенденция, в разрез със законовата разпоредба, въведена през 2013 г., остава осезаема за слуха и официално бе потвърдена от председателя на Съвета за електронни медии Георги Лозанов.
През 2014 г. от страна на СЕМ има издадени шест имуществени санкции в общ размер 18 000 лв. Съгласно разпоредбите отговорността за този вид провинения се носи от телевизиите и радиата (доставчиците на медийни услуги) и глобите са за тях, а не за рекламодателите.
„Независимо от въведената законодателна забрана и постигнатото споразумение за единен стандарт, все още се наблюдава тенденция силата на звука на някои от излъчваните търговски съобщения да е по-голяма от силата на звука на останалата част от програмата на дадена телевизия или радио. Всичките издадени от СЕМ наказателни постановления следва да се има предвид, че са обжалвани и не са влезли в сила”, разяснява Лозанов.
Председателят на медийните цензори допълва, че непрекъснато се получават сигнали от граждани относно този проблем, като през изминалата година те са били над 60 на брой.
Голяма част от търговските съобщения пък остават в допустимите законови рамки и въпреки това отново успяват да се разграничат от останалите елементи в програмата.
„Това, че чувате телевизионните реклами по-добре, невинаги означава, че те нарушават закона и излъчват по-силно. По-скоро силата на звука е така компресирана, че в рамките на своите 30 секунди звукът на рекламите нито за миг не слиза под пределно позволеното ниво. В рекламите всичко е на макс. Гласове, музика, звукови ефекти - наръгани в 30 секунди, които може да накарат главата ти да се пръсне”, коментира допустимите хитрини и програмният директор на Дарик Константин Вълков.
Технически специалисти също разкриват, че освен динамичност на звука има и динамичност на сигнала. Едната се мери в децибели, а другата в RMS, означаващи гръмкостта.
Чрез засилването именно на гръмкостта височината на звука не се променя и остава в определените рамки, а реално погледнато, се създава усещане за по-силен шум.
Георги Лозанов допълнително подчертава, че Законът за радиото и телевизията не регламентира определени нива на звука, в които да се приеме, че дадено търговско съобщение е „в рамките на позволеното”.
Единственото условие е силата му да не е по-голяма от тази на останалата част на програмата, без да са дефинирани минимални и максимални стойности.
