Още разкрития на ПИК от браздата с Турция: Кльонът е изключен от 16 години, вече и ограда не става от него
Държавниците ни командирават хора, които само бележат присъствие, а нищо не правят и не пазят, смята полковник о.р. Тодор Браяновски
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Полковник о.р. Тодор Браяновски е роден на 15.03.1955 г. в крайграничното село Сливарово, обл. Бургаска. Завършва Академията на МВР в Симеоново, а след години – и право. След дипломирането си в Академията на МВР е назначен на работа в Гранични войски. Голяма част от службата му е преминала в 7-ми граничен отряд в Малко Търново. След трансформирането на Гранични войски в Гранична полиция Тодор Браяновски става началник на ГПУ (Гранично полицейско управление) – Малко Търново, на която длъжност се пенсионира.
Разговаряме по телефона с полковник о.р. Браяновски, който в момента е председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Малко Търново за бежанската криза и надеждна ли е охраната на държавната ни граница. Ето какво каза той пред Агенция ПИК. Припомняме, че скоро екип на ПИК стигна до браздата и засне отворените портали на границата, откъдето в последно време минават най-много бежанци. След като изпратихме въпроси до МО и МВР, все още нямаме отговор защо състоянието на границата ни е в това плачевно състояние.
Интервю на Калин КАМЕНОВ
- Г-н Браяновски, как гледате на охраната на държавната граница дали се пази ефикасно? Екип на Агенция ПИК стигна необезпокояван до кльона. Нормално ли е това?
- Тя се охранява, но чак пък ефикасно...
- Питам ви, защото се коментира, че сега просто липсвала граничарска политика. Твърди се, че в Гранична полиция и в МВР вече не са останали хора, които знаят какво точно е граница и как се пази, а новите служители, които били назначавани на свободните длъжности идвали от други дирекции и от армията, и дотогава са работили нещо съвсем различно.
- Какво да се твърди, то си е така! В Малко Търново, например, от старите граничари, които са били назначени за охраната на държавната граница, са останали една шепа. В момента има огромно подсилване от служители в МВР от вътрешността, от армията, но това само е някакъв опит да се имитира ангажираност!
Това видя екипът на ПИК на границата
- А има ли полза от служителите от вътрешността, които биват командировани да помагат за охраната на българо-турската границата?
- Не мога да кажа, че няма никаква полза, но просто не е това, което могат да свършат местните хора, които познават района, познават обстановката...
- Точно това имах пред вид, когато ви зададох този въпрос, защото знам, че хората от вътрешността обикновено ги командироват на различни места – веднъж ако ги изпратят в Малко Търново, следващите им командировки могат да бъдат в Звездец, Средец, Елхово, или Свиленград... А така те нито районите могат да опознаят, нито особеностите при охраната на различните участъци от границата...
- То не може и да бъдат командировани продължително време. Малкотърновският участък охранява 130 километра от границата – едва ли някой може да ги изучи даже и за 1 година, аз ги учих 25 години! А такива като мен вече почти няма - момента в ГПУ (Гранично полицейски участък, б.а.) – Малко Търново има 3-4 човека от старите кадри – и то от сержантския състав. Всички други са новоназначени, командировани, които малко трудно се адаптират...
Портите на границата зеят
- Вие сте служили както в Гранични войски, така и в Гранична полиция, и бихте могли да направите сравнение на двата начина на охраняване на държавната граница.
- Сравнение не може да се направи. Гранични войски – това си беше донаборна армия, по съвсем друг начин беше организирана охраната, обстановката, принципа на охраната – всичко беше различно. Тогава границата се охраняваше с много повече хора, за разлика от сега. Тук - в Малко Търново, като ги погледнеш – пътуващи, патрулиращи уж са много, но ефект от работата им не може да се търси!
- Сега, когато изпращат патрули - обикновено от по двама човека, всяка от тези патрулиращи двойки трябва да охраняват участък от 5 километра. По време на дежурството си те ще обходят и проверят това разстояние веднъж, най-много два пъти?
- С обходи и патрули нищо не се постига. Единствената възможност да се направи някаква реализация е да се получи от някъде информация. А това е въпрос на шанс.
- Защо Гранична полиция сега не работи достатъчно ефикасно при опазването на държавната граница?Кои са най-големите й пропуски?
- Защо да обвиняваме само Гранична полиция? То цялата ни политика, всичко е разсипано! Ако погледнете бившия 7-ми граничен отряд в Малко Търново ще видите каква плачевна картинка е... А няма да говоря за заставите – там пък какво чудо е... От тук нататък за каква ефикасност да говорим?! Аз и преди малко го казах – беше подменена системата на охраната, което доведе до сегашния резултат. Просто не се очакваше такъв наплив и такъв емигрантски поток. А това можеше да се предвиди, защото нещата са подготвяни отдавна. Но нашите политици и държавници решиха, че щом сме в Европа, вече сме застраховани и нищо не ни трябва! И тук – по границата, оставиха хора, които само да бележат присъствие, без да правят нещо. Но тази сметка се оказа, че е крива.
- Екип на ПИК наскоро са направили проверка как се охраняват пределите на страната ни и са стигнали до границата без да срещнат живо същество. Каква е ползата от тези патрули, след като човек спокойно може да ходи, където си иска?
- Аз казах – друга е системата, друга е организацията на охраната. Сега по-скоро гранична полиция действа на принципа на изчакването...
- Като гледам - повечето патрули са по шосетата, по кръстовищата, а кой ще бъде в гората?
- Така е организирана охраната. Кльонът от 1999-2000 година е изключен – вече и ограда не става от него! Така, че единствените места, където може да се носи някакъв наряд, са тези –в дълбочина, по пътища, по различни направления... И затова хващат мигрантите чак, когато са навлезли навътре в страната - в Средец, в Бургас, и къде ли не...
- Като стана въпрос за кльона, не би ли могло на местата, където той все още съществува, да се използва след някакъв малък ремонт – поне като възпрепятстващо съоръжение, а не порталите му да зеят отворени, както е сега?
- Няма как да се ползва това нещо, след като е отписано като средство за охрана – няма как да се оправдаят и разходите за ремонта по него... Той и сега може да се каже, че представлява възпрепятстващо съоръжение - дотолкова, че когато мигрантите се натъкнат на него, ще трябва да го преодолеят. От кльона вече няма никаква полза, защото ги няма сигнализиращите функции, които той изпълняваше преди, няма ги и КСП-тата (контролно-следовите полоси, б.а.) – които се поддържаха преди години... Затова ремонтът му би бил само губене на време и средства - без да им някакъв ефект! Че порталите са отворени и изпочупени - да, но за това и горското има вина – в участъците, където добива дърва, изпочупи и унищожи всичко. Старото съоръжение вече е „изпята песен“ – за съжаление...
- Сега много се говори за оградата, която се строи по границата. Смятате ли, че ще има голяма полза от нея?
- Е, някаква полза ще има, но това, което се тръби и се възхвалява – скептичен съм!
- Като гледам тази прословута ограда сигурно само 5 минути ще са необходими на мигрантите, за да я срежат и да продължат напред. Да не говорим, че тя е на нивото на земята - не е вкопана, за разлика от кльона...
- Да не гледаме времето – по-важното е, че би могла да бъде преодоляна! Кльонът, който имаше функцията да сигнализира и от него се разбираше нарушението на кой участък е, дори и до кой кол е направено, а отдалечеността на групите, които реагираха, беше най-много на 2-3 километра и те отиваха до мястото за отрицателно време, и въпреки това пак имаше така наречените безнаказани нарушения – чрез безсигнално преодоляване, чрез подкопаване и т.н... А сегашните огради - направени насред гората и оставени без контрол, ще представляват просто някакво слабо забавяне на придвижването на нарушителите.
- Защо границата на България се превърна в разграден двор?
- А, това не мога да кажа. Да го кажат други, които я направиха!
- Какво още може да се направи, за да се постигнат по-добри резултати при охраната на границата?
- Много работи могат да се направят. Като се започне бившите доброволни отряди да се възстановят под някаква форма. Сега е много актуално да се говори за тъй наречените граждански отряди – а при тях всеки може да се окичи с патриотарски излияния и да се похвали, че отива да пази България. А на какво основание, какво може да прави, каква подготовка има – неизвестно. А държавата нехае в това отношение. Сега започват някакви уговорки – който иска да участва, да се обади, пък ще видим... Смятам, че нещата трябва да се регламентират, да се знае как да се действа при среща с мигранти, тези граждански отряди трябва да имат права.
- А не може ли да се извлече положителното от работата на доброволните отряди и към ядрото от по-възрастните доброволци да се привлекат и приобщат младежите, които желаят?
- Естествено, че може. Много по-добре е, когато има повече очи, които виждат и повече уши, които чуват, за да сигнализират, да предупреждават... Но не трябва да се работи „на юруш“!
- Обвиняват граничарите, че сега участвали активно в каналджийските схеми...
- Този, който ги обвинява, може би има някакви доказателства, някакви впечатление, за да говори така. Аз не мога да се ангажирам с такива твърдения – поне хората, които познавам, в никакъв случай не се занимават с такива неща!
- Според вас може ли държавата сама да си опазва пределите на страната?
- Що да не може? Пък в края на краищата, дали може, или не може – няма значение – това е нейно задължение. Трябва да намери начин! Обаче първо ще трябва да се направи сметка какво да очакваме, за колко години напред да го очакваме, защото сега, едва ли не, се чака всичко да спре от самосебе си - до година или две. Има си хора, които трябва да седнат и да анализират нещата и след това да се вземат решения.
