Павел Поппандов пред ПИК: Дъщеря ми и зет ми изкараха COVID-19. Носех им храна, екипиран като космонавт. Бих поставил вражеския агент Мангъров в стъклена клетка
Последвайте ни в Google News Showcase
На 16 ноември почина поетът, текстописец и автор на лирика за множество незабравими естрадни хитове Петър Караангов. С него дълго приятелство през годините имаше знаменитият актьор и любимец на няколко поколения българи Павел Поппандов.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Репортер на ПИК го потърси по тъжния повод. Но същевременно се оказа, че всенародният любимец, изиграл знакови роли в български филмови класики и театрални постановки, последните две седмици е играл и куриер на храна, след като дъщеря му и зет му се заразили с коронавирус.
Ето какво разказа Поппандов пред медията ни:
- Г-н Поппандов, тези дни си отиде поетът Петър Караангов. С какво ще го запомните?
- Отиде си един изключителен човек и талантлив поет. Познавах го от 71 година, той беше заместник на Павел Писарев в кинематографията. Това, което много силно ме бе впечатлило години по-късно е, че Караангов и Писарев твърдо отстояваха позицията на филми, които по онова време по идейни съображения бяха спирани от екран, като "Кратко слънце" на Людмил Кирков и Станислав Стратиев, например.
- Кой момент от вашето близо 40-годишно приятелство няма да забравите никога?
- Това е един забавен епизод от живота му. Когато Петър стана на 50 години, ни събра в малък салон в Дома на киното. И аз реших да го изненадам по следния начин. Отидох в ресторант "Гамбринус" и срещу солиден хонорар предложих на музикантите от оркестъра, които изпълняваха стари градски песни, да спрат програмата и да ме последват. Явно хонорарът им се видя доста съблазнителен, защото мигновено обявиха по микрофона, че поради технически причини музикалната част спира. Всички с инструментите си дойдоха с мен. Влязохме в залата и обявих, че в чест на Петър, ще го поздравя с 3 песни и той да си избере една от тях. Избра "Моя страна, Моя България". От оркестъра не знаеха много добре тази песен и с припявания от всички присъстващи успяхме да поздравим юбиляра. Много ми е мъчно за Петър, защото такива свестни хора един по един си отиват. А той е действително човек, който оставя трайна и неизбледняваща следа в българската култура. Поклон пред паметта му!
- А вие добре ли сте здравословно, как се справяте по време на пандемията?
- Аз съм добре, но този вирус се стовари върху дъщеря ми и зет ми. Внучките, които са на 6 и на 10 годинки, го донесоха от училище. При момичетата все едно нищо не се е случило. Зет ми беше постоянно с висока температура, а при дъщеря ми тя се задържа само няколко дни. През цялото време бях в контакт с лекари и най-вече с д-р Войнова, която е в инфекциозното отделение на ВМА. Тя е изключителна човек, звънял съм й в най-необичайни часове и винаги е откликвала. Добрата новина е, че дъщерята и зетят вече са на самия финал, утре им предстои да си правят нови тестове.
- Силно се надявам през това време да сте избягвал контакт с тях и да не сте рискувал здравето си?
- Близък контакт - да, но ги виждах от няколко метра разстояние. Няма как - трябваше да ходя да им пазарувам и да им нося храна. Излизам от вкъщи като космонавт, опакован от всякъде. Непрекъснато нося в ръцете си пулверизатор със спирт. Излових се в един момент, че съм като човек на санитарните служби. Влизам в асансьора - първо пръскам кабината, после бутоните, после и ръцете си. Като отида в магазина с пулверизатора пръскам и дръжките на количките. Носех им храната и я оставях през едни междуетажни решетки, все едно отивам на свиждане в затвора. Абе, кошмар... До ден-днешен се удивлявам, че все още има хора, които подценяват вируса.
- ... И които критикуват управляващите за мерките, които взимат срещу разпространението на заразата. Вие одобрявате ли ги?
- Одобрявам всякакви мерки, каквито и да са, щом са мерки срещу този вирус. Трябва да преживеем и да минем този тежък преход, докато дойде ваксината. Дано да е по-скоро. Аз кореспондирам и с приятели-лекари, които са на ръба на изтощението и тотално изнемогват. Хора, разберете, че ако не им влезем в положението, не им помогнем отвън като предпазваме себе си, близките си и околните, ще стане много лошо. Искам да кажа и няколко думи за Мангъров... Бих го поставил в стъклена клетка, тотално да бъде изолиран, за да не се чува какво говори. Провокатор в тези тежки времена! Аз имам чувството, че той е като спуснат вражески агент.
