Павел Поппандов пред ПИК и "Час Пик": “Време разделно” е по-значим от “Козият рог”
Последвайте ни в Google News Showcase
"Филмовата класация на БНТ е опорочена заради сбъркания регламент", заяви пред "Ретро" актьорът Павел Поппандов.
Зрителската класация "Лачените обувки на българското кино" подреди стоте любими български филма. На финала на състезанието в неделя вечер резултатите на първите три филма бяха занулени и гласуването за тях с есемеси започна отново на живо. “Време разделно” на Людмил Стайков стана номер едно, след него се подредиха “Козият рог” на Методи Андонов и “Оркестър без име” на Людмил Кирков.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
- Г-н Поппандов, доволен ли сте от крайния резултат във филмовата класацията на БНТ?
- Не! Класацията бе опорочена заради сбъркания регламент. Не може 5 месеца да трае тази кампания и накрая да кажат: Всички, които са гласували дотук, се зачеркват, стартираме от нулата и който гласува сега за първите три филма, неговият вот се признава. Това означава, че всички останали хора, които са гласували до понеделник вечер и които са огромно болшинство, са елиминирани. И ако това се прави за пари, е срамно и позорно! Предаването по програма трябваше да завърши в 23:20 ч., а то продължи до 23:40 ч. 20 минути оставиха още за есемеси, есемеси, есемеси - по примера на тъпите “бигбрадърци” и т.н. С две думи – намерението на БНТ е прекрасно, но подизпълнителите опорочиха всичко.
Тук се пропуска и нещо изключително важно. Идеята е да се избере любим филм, а не дали той е исторически, дали е комедия или драма. За мен показателен е вотът на хората, които живеят в чужбина, защото явно носталгията е едно “хронично заболяване”. Болшинството от тях неслучайно дадоха най-много гласове за “Оркестър без име”.
- Защо според вас “Време разделно” събра най-много гласове?
- И трите филма са достойни. “Време разделно” е номер едно, защото продължава да е актуален. И днес обществото ни е разделено, а псевдополитическата класа прави какви ли не опити това разделение да продължава.
- Как гледате на коментарите във форумите, че “Време разделно” е поръчков филм, че са водили зрителите под строй да го гледат и вотът за него е израз на носталгията по Тодор Живков...
- Когато Антон Дончев е писал книгата си, той не е мислел за Тодор Живков и идеологическата пропаганда. Той е написал един великолепен роман, преведен на много езици. Това, че впоследствие Тодор Живков и кохортата му са се възползвали, е отделен въпрос. Естествено, че те имат интерес, когато вървеше възродителният процес да се появи такъв филм. Но важно в случая е съдържанието на “Време разделно”, майсторлъкът на създателите му, говоря чисто за кино. Ако погледнете, в “Оркестър без име” също има политика. Защото този, който е талантлив, ще бъде сиктирдосан и зачеркнат – нещо, което става и в днешно време. И ще наместим “нашите хора”.
- Според мнозина обаче „Козият рог” е емблемата на българското кино?
- Не, не смятам така. Прекланям се пред Методи Андонов и пред Хайтов, пред Катя Паскалева и всички мои колеги от “Козият рог”, които са си отишли от този свят. Останаха само двама – Мавро и Марин Янев. Но не смятам, че този филм е толкова дълбок и значим, колкото “Време разделно”.
- Ще скандализирате доста хора с тази оценка.
- Да ги скандализирам, не ме интересува. На мен ми допада това, че филмът на Людмил Стайков е актуален и днес. Не гледаме ли и сега същото - ДПС и останалите! И ДПС, и другите партии си живуркат, използвайки прийоми за противопоставяне на верска основа. Едните викат: “ДПС е злото”, другите: “Виждате ли, нас ни нарочват, ако не ни изберете, какво ще се случи...” и т.н. Та важното е, че филмът има съвременно значение и е съизмерим със събитията по света и у нас. Става дума за използването на различни религии, за да бъдат противопоставени отделни етноси. И в това разделение прозира само политика. Темата, която Антон Дончев е развил, е от време оно, съществува още от зараждането на религията.
- Кой от новите български филми е достоен да се бори за челните места в такава класация?
- От новите филми достойни са само два и те са на Стефан Командарев – “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и “Съдилището”. Те спокойно могат да бъдат в десятката. Това са сериозни, истински филми, с вълнуващи истории. Бих ги нарекъл документално игрално кино. Да не говорим за майсторството на режисьора им.
А сред стоте заглавия в класацията на БНТ въобще не бяха включени много гледани и много силни по съдържание и отзвук до ден-днешен творби. Ще дам пак пример с филма “Равновесие”, защото той показва точно тези, които правят подобни псевдоконкурси и обслужват властимащите, точно такива полуинтелигенти, които си мислят, че по някакъв начин могат да манипулират българското общество. “Равновесие” е направен за тях.
