ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В истински кошмар се превърнал живота на жители на Провадия, над чиято улица се откъсна скален масив на 12 декември миналата година. Семействата били принудени да напуснат домовете си след инцидента.За шока, изживян в декемврийската нощ, разказа пред bTV Марин Маринов:
„Двама с прожектори, единият хлопа на вратата, аз мисля, че ме нападнаха. Другият хлопа на прозореца, не ме чули, и аз вземах джиесема, обаждам се на полицията, на 112... Пък те били варненци от пожарната”, разказва Марин Маринов.
Съпругата му Параскева допълва: „В 12 през нощта ни вдигнаха, аз тъкмо излизах от банята, викат, карат се, навънка хората „излизайте”, ние мислим, че ни нападна някой”.
Облекли се, излезли... и вече 46 дни не могат да се приберат. Хората са настанени в общинска къща за гости. Въпреки нещастието, не се оплакват. Благодарни са, че имат покрив, топлина и храна. Но не е като у дома.
„Къщата ми липсва, събуждам се в 3.00 часа, и все там мисля, за къщата, ние сме си я строили двамата”, споделя Параскева. Сега с Марин обитават две стаички. Взели от вкъщи само най-нужното.
Припомняме, че във вторник скална грамада падна върху съседната къща и буквално влезе в една от стаите. Макар че вече втори месец не живеят в дома си, баба Параскева и дядо Марин често си идват - да нагледат къщата, да полеят цветята, да нахранят кокошките.
Миналия месец два огромни камъка се стоварили върху гаража и до стопанската постройка на Маринови.
Двамата се питат ще могат ли да се върнат в дома, който са градили цял живот, с любов. Спомнят си как излели първата плоча точно на Коледа през 1969 г.
Всичко правели за децата си. Да види пораженията по родния си дом идва внучка им Елена Янкова, която е израснала тук: „Когато бяхме малки, се качвахме на мястото, където е камъкът. И сега като го виждам, ми става много тъжно. Много хубаво детство имахме, много деца, но сега е пусто. Всички сме пораснали сме заминали нанякъде, останали са само бабите и дядовците”.
Елена си спомня как баба и дядо я учели на трудолюбие, честност и доброта. Макар и със сериозни здравословни проблеми, двамата не получават пенсии за болест. „Няма 500 лв. едва се събират, едва преживяваме, а имаме 250 лв. залекарства”, казва Марин.
Дядо Марин и баба Параскева се чудят ще имат ли пак мирни дни и ще могат ли да спят спокойно у дома. Семейството не вярва, че държавата ще укрепи ската и трайно ще реши проблема с надвисналите скали.
Въпреки немотията, въпреки скалното бедствие и страховете, че може да загубят дома си, баба и дядо ни изпращат с цветя в саксия и кокичета от градинката.
