Пазарът на труда навлиза в период на охлаждане, но недостигът на кадри остава
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След няколко години на изключително високо търсене на работна сила българският пазар на труда навлиза в период на стабилизиране. Това обаче не означава, че проблемите са решени – напротив. Недостигът на кадри, демографската криза, преструктурирането на икономиката и навлизането на изкуствения интелект ще продължат да променят пазара през следващите години. Около тази теза се обединиха изпълнителният заместник-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България Милена Ангелова и членът на Управителния съвет на Българската асоциация за управление на хора и председател на Българската конфедерация по заетостта Николай Николов в „Твоят ден“.
Според Милена Ангелова работодателите постепенно се адаптират към хроничния недостиг на работна сила, който и през тази година остава сериозен.
„Прогнозата за 2026 г. е за около 260 хиляди липсващи работници на българския пазар на труда. Компаниите вече се ориентират към използването на агенти с изкуствен интелект, преструктуриране на дейностите и промяна в организацията на работа“, посочи тя.
По думите ѝ сред основните фактори, които ограничават икономическия растеж и износа, са недостигът на работна сила и по-бързото нарастване на разходите за труд. „Един от основните задържащи фактори за икономическия растеж и експорта е увеличението на минималната работна заплата, което с известно закъснение оказва натиск върху компаниите, които трудно понасят по-високите разходи за персонал“, каза Ангелова.
Николай Николов беше още по-категоричен в оценката си за развитието на пазара. „Ако трябва да бъдем по-провокативни - кризата още не е дошла. Тепърва ще видим какво ще се случи през есента и до края на годината. Не толкова обявите за работа намаляват, колкото започват масови съкращения и изтегляне на инвеститори от България“, предупреди той.
Според него именно процесите в индустрията и производството ще окажат най-сериозно влияние върху пазара на труда през следващите месеци. По данни, цитирани от Ангелова, безработицата през първото тримесечие на 2026 г. е 3,2% при 3,9% година по-рано.
„Продължаваме да имаме висока заетост и активизиране на резерва на пазара на труда. В същото време виждаме сериозно преструктуриране между секторите“, отбеляза тя.
Ангелова припомни и тежката демографска картина: „За последните 15 години България е загубила над един милион души в трудоспособна възраст“.
Според представителите на бизнеса най-сериозният проблем продължава да бъде липсата на квалифицирани специалисти. „Имаме застаряване на инженерите, електротехниците и другите ключови специалисти, които създават добавена стойност. За съжаление почти нищо не влиза на тяхно място“, заяви Ангелова.
Тя обърна внимание и на сериозното разминаване между образованието и реалните нужди на бизнеса.
„Почти 60% от хората работят на позиции, които не съответстват на тяхното образование. Трябва да се върнем към защитените специалности, към дуалното обучение и към по-кратки бакалавърски програми там, където това е възможно“, посочи Ангелова.
Според нея решението е по-тясно обвързване между образованието и бизнеса. Николай Николов обаче уточни, че най-тежък недостиг има именно при средноквалифицираните специалисти - шлосери, електротехници, механици.
Двамата експерти защитиха необходимостта от привличане на работници от трети страни.Според Милена Ангелова работодателите не прибягват до тази възможност, защото е по-евтина.
„Ако бизнесът имаше избор, никой не би внасял работници. Това решение е продиктувано от отчаяние. Всяка година от българския пазар на труда отпадат между 40 и 45 хиляди души само заради демографските процеси“, посочи тя. И отбеляза, че България изостава значително спрямо други държави в процедурите за наемане на чуждестранни работници.
Николов също смята, че вносът на кадри е неизбежен.
„По-лесно е да убедиш работник от Виетнам или Филипините да започне работа в обезлюдено село в Югоизточна България, отколкото човек от Северозапада да се премести на 300 километра“, каза той.
По думите му обаче тази тенденция вероятно ще бъде временна. „Максимум още една година ще наблюдаваме увеличение на чуждестранните работници. След това, ако икономиката продължи да се охлажда, вносът вероятно също ще започне да намалява“, добави Николов.
