Проф. Джон Аркила обяснява в текст във "Форин Полиси" защо терористите са непобедими
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Шокът и заплашванията са безсилни пред терористите-единаци, както и пред „Ал Кайда“, констатира професорът на Военноморското висше училище на САЩ Джон Аркила в статията си за списание „Форин Полиси“ (Foreign Policy).
Според експрта по сигурността терористичната атака по време на маратона в Бостън е поредното доказателство, че деструктивната сила на малобройните групировки и терористи-единаци всяка година расте. При това не само в материалния свят, но и в киберпротранството. „Обикновено ние смятаме този феномен за доста млад, но реално тенденцията е възникнала преди около 100 години, в зората на „века на машините“, пише американският професор.
По време на големите войни войниците, моряците и летците са се научили да воюват на малки групи, но на малките войни „страните в конфликта са на лов едни срещу други, все едно са номади от епохата на неолита“.
Джон Аркила срещу така призовава да се замислим за това, каква сила е съсредоточена в ръцете на малцина по време на големите войни. Според неговите разчети във въдзушната битка за Британия от 1940 г. са участвали само по две хиляди британски и германски летци. Германските подводници са носели огромна заплаха, но в рейдовете им по едно и също време се намирали не толкова много немски моряци – също не повече от няколко хиляди.
Той дава пример с битката при Мидуей от юни 1942 г., когато по няколко стотин американски летци „са обърнали действието на войната, осъществявайки получасова бомбардировка“. Докато за Япония гибелта на няколкостотин летци в същата битка се е превърнала в непоправима щета.
Дори в битките на сушата според военния експерт базово бойно подразделение на пехотата е станало малобройна група от войници – взвод или отделение. При това по време на конфликтите от типа на виетнамската война великите държави много честа са претърпявали загуби, когато са се опитвали да спечелят за сметка на превъзходството на живата сила, вместо това да заложат на малките отряди.
В последните 20 години обаче набират сила организациите от типа на „Ал Кайда“ и „Хизбулла“ - „плоски по структурата си, мрежови формирования“. „Според мен, най-добрият пример е руско-чеченската война от 1994-1996 година. Руската страна се опитваше, така да се каже, да „размаже“ противника с „парен валяк“, но чеченците, които се намираха в малцинство, разделиха няколко хиляди свои бойци на няколко стотин отряда на по дванайсетина души. По този начин те атакуваха врага, нанасяйки същевременни удари от различни посоки“, обяснява авторът.
„Идеята на борба от малките групи изцяло взе на въоръжение и „Ал Кайда“. Същата тактика използва „Хизбулла“ по време на война с Израел в Ливан през 2006 година“, пише Джон Аркила.
Епохата, когато могъществото принадлежи на малцина, е настъпила благодарение на „механизацията“ на войната и появата на въоръженията за далечен обсег. Сега голяма концентрация на войски в едно и също място е покана за тяхното изтребление“, обяснява още експертът.
„В наши дни техническият прогрес в сферите на комуникации, детекторно оборудване и системи за прицел на въоръженията още повече повишават могъществото на малките групи“, смята Аркила. В Афганистан в края на 2001 г. едва 200 американски командоси при „подкрепа“ от въздух са свалили движението „Талибан“ и са накарали членовете на „Ал Кайда“ да бягат извън страната.
Авторът обаче съжалява за факта, че сегашният главнокомандващ на САЩ Барак Обама без особено желание задейства „малките групи командоси“. Според него, кампаниите на „шок и трепет“ и превъзходството на военната сила не дават нищо: „Само нашите малобройни групи могат да надвият вражеските“.
