Божествена намеса й помогнала да стане световна шампионка
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В средата и към края на 80-те години на миналия век леката ни атлетика е в сериозен подем. На пистата в дисциплината 100 м. с препятствия при жените властелин са българките Йорданка Донкова и Гинка Загорчева.
За световното първенство в Рим през 1987 година Донкова, която е и рекордьорка, е считана за фаворит. Но една важна среща променя статуквото. Част от българската делегация, предимно шефовете, е приета за аудиенция от папа Йоан Павел ІІ. Гинка е от католическия център Раковски. Затова влиза с българската група при негово светейшество. Когато босът на световната атлетика по онова време Примо Небиоло стига с папата до Загорчева и му обяснява коя е, светият отец поставя ръка на главата й и я благославя. В този момент Гинка става друг човек, твърдят нейните колежки и до днес. Чудото в Рим вече се е случило. Тогава цели четири са равностойните състезателки, сред които и най-великата ни хърделистка Йорданка Донкова. Преди финала завалява пороен дъжд. Всички се омърлушаат, но на Гина нищо й няма. Ръката на папата й е дала оня стимул, който я направи шампионка (12,34 сек).
„Световния рекорд поставих на 8 август 1987 г., а на 4 септември беше световното в Рим - разказва самата Загорчева години по-късно. - Отидох в Рим амбицирана и почнах тренировките. Стартовете ми бяха на 3 и 4 септември. Разбрах, че папата кани делегация от около 500 състезатели, треньори, ръководители на световната лека атлетика на аудиенция. За българската делегация имаше пет покани. Попитах един от нашите шефове - Грую Юруков, дали мога и аз да отида, защото съм католичка. Той ми отстъпи своята покана и така на 2 септември се срещнах с папата. Поздрави ни на няколко езика, след това той слезе от подиума и тръгна сред нас. Аз бях почти най-отзад в залата. Дойде до мен, спря и близо минута ме гледаше втренчено. Наведох се и му целунах пръстена. Попита ме откъде съм и му казах, че съм от България. Усмихна се и ме погали по главата. Каза ми „Благославям те, благословена бъди”. Краката ми омекнаха от вълнение. Не очаквах, че от 500 души точно мен ще благослови.”
И изглежда божествена намеса наистина е имало в полза на българската атлетка. „В Рим не беше валял дъжд от 6 месеца, но за полуфинала се изсипа като из ведро. Започна да вали от 14 ч до вечерта. Бягах полуфинала във вода до глезените. На световното първенство бях пристигнала с едни шпайкове, едни гащета и една фланелка. Цялата бях вир вода. Нямах резервни. До финала ми оставаха 40 минути и ако събуех шпайковете, нямаше да мога да ги обуя пак. Така си изчаках мокра до кости. Тогава обаче си казах: „Господи, ако наистина си ме благословил, спри дъжда. На пистата имам 10 препятствия, дъждът ми е 11-отото. Поне него ми спести”. Не знам дали има господ, но действително за финала дъждът спря. Концентрирах се и взех световната титла. След финала изпаднах в неистова радост, не знаех накъде да тръгна. Ако не беше мокро, можех да поставя нов световен рекорд, бях на сантиметър от него”, разказва още Загорчева.
