Парадокси в лечението с антибиотици и как губим битката срещу бактериите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бактерията, която причинява скарлатина – Streptococcus pyogenes, е 100% чувствителна на най-тясно спектърните пеницилинови антибиотици, познати ни от повече от 70 години. Вместо да се лекува с някой от тях, у нас скарлатината се лекува с широкоспектърни антибиотици, на които бактерията е по-резистентна от тясноспектърните. Това е парадокс, който показва колко неправилно се употребяват антибиотици в нашата държава, казва пред Дарик Иван Иванов от Националната Референтна лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност" към Националния център по заразни и паразитни болести (НЗЦПБ)
Специално за България честота на бактерията Klebsiella pneumoniae във времето не е толкова увеличена, колкото резистентността към основните антибиотици. Т.е. щамовете, които притежават резистентност, се увеличават спрямо общата популация. Това имаме предвид, като казвам, че се увеличават. Иначе самият вид Klebsiella pneumoniae по принцип също причинява все повече вътреболнични инфекции, но по-големият проблем е резистентността като цяло, защото не всички са резистентни.
Ние обобщаваме резистентността в Националния център по заразни и паразитни болести за цялата държава в течение на времето и координираме с европейските структури, Европейския център по контрол на заболяванията. Статистиката от последните 7-8 години е, че между 2017 и 2020 г. има двойно нарастване на случаите на Карбапенем резистентни от Klebsiella pneumoniae и след това през COVID пандемията между 2020 и 2023 г. има още два пъти, казва Иванов.
Тоест, ако в 2016 г. процентът случаи е било около 10-15%, в момента е 60%. Тоест четири пъти нарастване имаме от 2017 г. насам. Това е прецедент, включително и за Европа, където също нарастват тези случаи, но не с такива темпове, както в България.
Основните индикаторни групи антибиотици при този тип бактерии са карбапенеми и колистин. До преди няколко това бяха антибиотици от последна инстанция, т.е. когато лечението не се повлиява с никакви други антибиотици, тогава се включват тези. Затова ние наблюдаваме тях, а в момента именно този процент е резистентност именно към тях, но това не означава, че тя е чувствителна на другите, изтъква той.
В момента в повечето случаи се касае за резистентност към поне 5 класа антибиотици. Ние им казваме екстензивно резистентни и панрезистентни щамове. Когато говорим за панрезистентни щамове, това в момента са около 10-15% от всички. Това са щамове, които не се подават на нито един антибиотик, който по принцип се употребява за този тип бактерия. Това означава увеличаване на устойчивостта към антибиотици, съобщава Иванов.
Общата препоръка? Да спрем да използваме антибиотици като обезумели и само при доказване на бактериална инфекция да се предприема лечение с антибиотик.
Това по принцип са препоръките не само в този случай, а като цяло за бактериалните инфекции.
Специално в болничните условия, където е най-голяма проблема с този тип бактерии, трите основни стълба са повишената хигиена, спазване на стриктни мерки за контрол на инфекциите, изолиране на пациенти с доказана инфекция или колонизация от такава бактерия, т.е. да няма допир с други пациенти или с персонал, т.е. да има персонал, който да обслужва само тях и т.н. Има протоколи, които трябва да се спазват, както и да се повиши контролът за спазването им, съветва Иванов.
Интересното специално при бактерията, която причинява скарлатина – Streptococcus pyogenes, е че тя е изключително 100% чувствителна на най-тясноспектърните пеницилинови антибиотици, които са познати от 70 години вече. Въпреки това нашите клиницисти при съмнение за такъв тип инфекция предпочитат да използват широкоспектърни антибиотици, на които тя е по-резистентна от тясноспектърните. Това е парадокс, който показва колко неправилно се употребяват антибиотици в нашата държава.
Антибиотик, когато има нужда, няма как да не се приема. Въпросът е да е в правилната доза и в правилната продължителност на курса. Ако се спрe антибиотикът при първото подобрение, както правят много хора, а не използват целият курс и целият набор от таблетки, който им е предписан, това може да доведе до рецидив от тази инфекция вече с резистентност към този тип антибиотик. Но не е задължително, обобщава Иванов.
