ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Парламентът спешно прие закона, предвиждащ въвеждане на фигурата на особения управител на "Нефтохим".
Вносители са депутатите от ДПС-Ново начало, ИТН, ГЕРБ-СДС и БСП - Станислав Анастасов, Павела Митова, Делян Добрев и Иван Ибришимов.
Веднага след гласуването на първо четене един от вносителите - Станислав Анастасов от ДПС-НОВО НАЧАЛО предложи текстовете да бъдат обсъдени и на второ четене. И това започна.
Решението дойде само часове след като финансовото министерство на САЩ блокира сделката между "Лукойл" и Gunvor, определяйки компанията кандидат като "марионетка на Кремъл".
В законопроекта е записано, че ситуацията обективно изисква разширяване на правомощията на особения търговски управител в "Лукойл", предвиден в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, тъй като фактическата постановка в момента е много по-различна от хипотезите, допускани при въвеждането на тази фигура през 2023 година.
Настоящият Законопроект за изменение и допълнение ще позволи особеният търговски управител реално да продължи абсолютно всички операции на рафинерията и другите обекти на "Лукойл" в България да продължат да работят и след 21 ноември 2025 г.
По време на дебатите депутатът от ДПС-НОВО НАЧАЛО Станислав Анастасов заяви, че всяко забавяне на законопроекта ще позволи на рафинерията в Бургас да спре да работи.
С цел осигуряване на непрекъснатото функциониране на рафинерията в Бургас, особеният търговски управител ще получи правото да осъществява всички операции на рафинерията и останалите обекти на „Лукойл“ в България, за да гарантира, че те ще продължат да работят и след 21 ноември 2025 г. Това е необходимо заради санкциите, наложени от САЩ върху активите на „Лукойл“, които затрудняват функционирането на компанията на българска територия.
Промените предвиждат също така, че особеният търговски управител няма да има право да се разпорежда с имущество или да отчуждава активи на компанията без предварителното одобрение на Министерския съвет. С промените в Закона за търговското управление от 1923 година е уредено детайлно как да действа особеният търговски управител. Сега се добавя допълнителен текст към разпоредбата, която казва, че той няма право да се разпорежда или да отчуждава имущество на компанията, която го управлява.
Прие се още:
- Да отпадне сегашното ограничение, според което управителят може да бъде назначен за най-много шест месеца, с възможност за еднократно удължаване.
- Да се премахне текстът, позволяващ функциите да се изпълняват от няколко души.
- Да се въведат нови изисквания за независимост и безпристрастност на лицата, които могат да заемат позицията — те не трябва да са свързани роднински или делово с компании от критичната инфраструктура.
- След назначаването на особен управител, акционерите и собствениците временно губят правото си да участват в управлението или да се разпореждат с дяловете си.
Има още няколко други текста, които отново засягат действие на особения търговски управител и последствията от неговите действия, които също вече се нуждаят от одобрението на правителството.
Беше прието, че особеният управител ще може само да взима оперативни решения, като например покупки на петрол, продажба на натрупани запаси и т.н., но не и да се разпорежда и продава активите.
По закон печалбите от дейността на рафинерията под държавен контрол трябва да се събират в специален фонд, който ще бъде изплатен на "Лукойл", когато отпаднат санкциите срещу Русия.
По този начин беше гарантирано, че България не национализира, а само поема контрола над компанията в случай на извънредна ситуация, заплашваща националната сигурност. Вносителите на промените от управляващото мнозинство посочват, че в текстовете са използвали опита на Германия, която получи дерогация от САЩ за дейността на дъщерното звено на "Роснефт" в страната.
В мотивите за новите законодателни промени се казва още, че ситуацията е много променена спрямо 2023 година и има заплаха от спиране на работата на рафинерията заради санкциите, наложени от САЩ и Великобритания срещу "Лукойл" и "Роснефт" и техните дъщерни компании в Европа.
Късно снощи Вашингтон определи търговеца Gunvor, който преговаряше да купи международните активи на "Лукойл", като "марионетка на Кремъл" и сделката пропадна.
