Патриарх Неофит на среща с Румен Йончев: Българските църковни общини зад граница имат важна мисия
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Негово Светейшество Български патриарх Неофит откри срещата като приветства инициативата на председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина Румен Йончев и посочи, че с оглед на провеждането на една пълноценна дискусия е поканил за участие и митрополитите на двете задгранични епархии на Българската православна църква.
Йончев очерта значителната роля, която Българската православна църква (БПЦ) има за съхраняването на националната идентичност сред нашите сънародници зад граница. Той изтъкна необходимостта от тясно и координирано сътрудничество между държавните институции и БПЦ по отношение на държавната политика към българите в чужбина. Посочи, че ръководената от него комисия е отворена към всички възможности за сътрудничество и отправи въпрос с какво българските законодатели могат да бъдат полезни за засилването на ролята на БПЦ сред българските общности извън страната.
Митрополита на Сащ, Канада и Австралия Йосиф, който 33 години ръководи тази епархия, разказа за църковните общини, като подчерта, че в трите държави ситуацията е коренно различна, както и проблемите. Според него промените в ЗБЖИРБ, засягащи вероизповеданието, трябва да се ръководят именно от факта, че всички български църковни общности в двете ни епархии зад граница имат различна специфика и проблеми. Митрополит Йосиф подчерта, че всички конкретни указания, засягащи църковния живот и дейността на българските църковни общности в чужбина от страна на българската държава трябва да бъдат съгласувани и свеждани на задграничните епархии чрез Светия синод. Един от основните проблеми е неспазването на институционалността от страна на нововъзникващи организации, които създават училища, клубове и други организационни структури, но не винаги са във връзка с църквата.
Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний представи своята епархия и настоя поне един час седмично да се провеждат занятия по вероучение в българските неделни училища. Към неговото изказване се присъедини и митрополит Йосиф, който също изтъкна, че вероучението сред подрастващите ще скрепи още повече връзката с българската държава и запазването на националната идентичност.
Митрополит Антоний посочи още, че чл. 13 от ЗБЖИРБ трябва да бъде разширен, за да може да удовлетвори потребностите на българското православие зад граница. Посочи като проблем ситуацията с парцели, които са със дипломатически статут, съгласно Виенската конвенция, и конкретизира подобен случай с парцел в Мадрид, който е със дипломатически статут и в момента стои празен, но не се предоставя на епархията. Митрополит Антоний отбеляза също така, че субсидията в дирекцията по вероизповеданията трябва да бъде увеличена.
Румен Йончев засегна въпроса за българските деца, родени извън България, като тенденцията е техния брой да се увеличава непрекъснато. Председателят сподели, че само за миналата година са издадени български актове за раждане на около 19 000 българчета, родени в чужбина, като същевременно броят на нерегистрираните непрекъснато расте. Затова българските църковни общини зад граница имат важната мисия, приобщавайки към себе си младите поколения от български емигранти, да запазят българската идентичност, да възпитават в духа на националните ценности и да запазят жива връзката с България.
