Патриотът Джамбазки изригна срещу Юнкер: Последната реч на шефа на ЕК е като на Брежнев. Орбан събори кулата от карти, не играе по свирката на ЕС
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Последната реч на генералния секретар на ЦК на ЕСССР Жан-Клод Юнкер е като реч на Брежнев. Виктор Орбан каза „Не на ЕСССР“ и събори кулата от карти. Това казва в своя позиция представителят на ВМРО – Българско национално движение и заместник-председател на партията Ангел Джамбазки.
Ето и пълния текст на позицията му, предизвикана и от връшнодържавните противоречия по темата:
Последната реч на генералния секретар на ЦК на ЕСССР, Жан-Клод Юнкер.
Годината сякаш е 1981-ва. Сенилен, уморен генерален секретар на КПСС чете дълга, протяжна реч пред стотици делегати, правещи се, че им е интересно. Обсъжда се броенето на дивите зайци и значимостта им за световния мир.
Така горе-долу изглеждаше последната реч на Юнкер. Реч, от която новината беше, че Юнкер смята да се пребори със смяната на часовото време. Тема - безспорно значима и дълбока. Ако си научен сътрудник в БАН или метеоролог, примерно.
На фона на пожара в Съюза, когато германското правителство оцелява с цената на лъжи и манипулации, с които да прикрие провала си в миграционната политика, в дни, когато улично убийство с нож, извършено от нелегален имигрант-афганистанец, става традиционно всекидневие по улиците на европейските градове, Юнкер се занимава със смяната на времето. Много показателно. А това, че германското правителство фабрикува фалшиви новини и фалшиви клипове, за да отклони общественото внимание и гняв от убийствата, извършени от афганистанци, не го твърди филанкишията, а един от началниците на контраразузнаването в провинция Саксония.
ЕС като ЕСССР.
Приликата на днешния ЕС с някогашния СССР далеч не свършва дотук. Действително, късният Юнкер с неговия редовен ишиас наподобява до някъде на сенилния Брежнев. Но това далеч не е най-страшното. Ако ЕС имаше обща армия, може би Ги Верхофстадт (главен федералист на ЕСССР и заслужил деец на мултикултурния болшевизъм) щеше да поиска нейните танкове по улиците на Будапеща. Защо ли? Защото Виктор Орбан каза „Не на ЕСССР“. Развали плана. Събори кулата от карти. Ами защото Орбан много ги дразни. Ама много. Не им играе по свирката, не желае да допусне квоти от нелегални имигранти, противопоставя се на нашествието на милиони млади афганистанци, маскирани като сирийски майки.
Орбан е против квотите за нелегални имигранти. Орбан е против нашествието. Орбан е против културната и религиозната инвазия. Това е смъртна заплаха за новия ЕСССР. Защото проваля плана. Проваля идеята да бъдат размити и претопени европейските нации и да бъде създадена една безформена, аморфна маса от безполови същества, които повтарят до оглупяване идиотските клишета на мултикултурния болшевизъм. Орбан е против Сорос, най-сетне. А това не се прощава лесно от новите хунвейбини. Затова Верхофстадт призова да се създаде специален прокурор, който да разследва политици, които се изказват „политически некоректно“. Не, не се шегувам. Това си е ЕСССР. Едно към едно. Изказваш се некоректно – разследват те, съдят те, изпращат те в затвор. Или лагер за политически престъпници. Познато, нали?
Речта на Юнкер беше структурирана по много показателен начин, от типа за всекиго по нещо. Личното ми впечатление е, че той се опита да се хареса на всички политически сили в залата. От крайно левите необолшевики и зелените, като се мине през центристите и се стигне до нас - десните консерватори, традиционалисти и националисти. Проблемът обаче е, че когато се опитваш да се харесаш на всички, посланието ти се размива и губи смисъл. Нека разгледаме по-подробно акцентите в речта на господин Юнкер.
Ще започна с нещо, което по моето скромно мнение не е чак толкова важно. Юнкер говори пространно за бъдещата връзка на ЕС с Африка. Според него, това партньорство трябва да се промени и да бъде базирано на равнопоставеност. Независимо от формата на бъдещите отношения между Европа и Африка - ясно е коя ще бъде страната, която инвестира повече средства.
Това партньорство, обаче, е стар приоритет на партиите от традиционната левица. Бившият председател на групата на Социалистите и демократите в Европейският парламент Джани Питела нееднократно е наблягал на значимостта на партньорството с Африка.
Друг лайтмотив на речта на Юнкер, с който той се обърна към неговите традиционни съюзници - федералистите, беше призивът към по-нататъшна централизация на ЕС. Няма да преувелича, ако кажа, че Юнкер винаги застъпва и набляга на тази своя теза във всяка своя реч. Дълбоко погрешно.
Конкретното предложение, което той направи в този случай, беше свързано с намаляването на значимостта на правилото за единодушие в Съвета. Това не се случи директно, а чрез тезата, че квалифицираното мнозинство трябва да се използва в повече сфери. Към момента Съветът на ЕС трябва да гласува единодушно по редица въпроси, които държавите членки считат за чувствителни. Преминаване към квалифицирано мнозинство в тези сфери (общата външна политика, членство в ЕС, финанси, правосъдие и вътрешни работи и т.н.) може да се разчете като директна атака срещу националните правителства на ЕС.
Похвалите от страна на ултрафедералистите не закъсняха. Ги Верхофстадт побърза да призове Юнкер и Европейската комисия да премахнат изцяло правилото за единодушие. Това е негова стара и изключително опасна теза.
Юнкер обърна внимание и на предстоящите Европейски избори. Беше очевидно, че е притеснен. Това важи и за голяма част от политическите му съюзници. Неслучайно на няколко пъти изрази мнението си, че европейският бюджет трябва да бъде решен преди изборите за Европейски парламент. Изключително нагло предложение, имайки предвид кратките срокове, а и факта, че ако се случи, гласоподавателите няма да имат никакъв глас върху това как ще се харчат парите им в периода 2021-2027 (следващата многогодишна финансова рамка).
Очевидно е, че политическите сили, които досега определяха дневния ред в ЕС и по-конкретно в Европейският парламент, са притеснени. На фона на социологическите проучвания, които показват, че следващият мандат на ЕП ще бъде първият, в който ЕНП и Социалистите няма да имат мнозинство, тревогата им е основателна. Ясно е, че европейските гласоподаватели искат промяна и „повече от същото“ няма да бъде печеливша формула. Това прозираше и в речта на Юнкер, като този път беше повече от ясно, че му липсва увереността, с която традиционно размахва пръсти и критикува политическите си противници.
Може би това е и причината да се опита да заеме по-твърда позиция по миграционния въпрос. Имитация. Безкрайно закъсняла. Радвам се, че най-накрая бюрократите от Европейската комисия започнаха да се вслушват в това, което ние говорим от години. Както стана вече дума, нелегалната, неконтролирана миграция е най-големият проблем пред ЕС към момента.
И ако трябва да посоча един позитивен аспект на представеното от Юнкер днешно „състояние на Съюза“, то това е обещанието да се затегнат външните граници на ЕС. Юнкер обеща да работи за допълнителни 10 000 гранични служители в ЕС до 2020 г. Също така подчерта и важността на това да се работи по-сериозно по връщането на нелегални имигранти.
Всичко това би било прекрасно, ако в същата реч той не беше говорил и за прословутия механизъм за релокация на квотен принцип. Още веднъж Юнкер наблегна на това как трябва такъв механизъм да бъде приет. Явно уроците не са научени. Явно Европейската комисия ще продължава да пренебрегва волята на националните суверенни правителства на страните членки на ЕС.
Както председателят на моята политическа група ЕКР Ришард Легутко правилно спомена: Меркел отвори границите. Вие обаче можехте да ѝ попречите. Ние сме съгласни с идеята за затягане на границите. Това можеше да се случи отдавна, вместо това прекарахме години да обсъждаме ненужни политики като релокацията.
Разбира се, Юнкер обърна внимание и на Брекзит. Беше затвърдена позицията на Европейската комисия, че Великобритания няма как да се наслаждава на същите отношения с ЕС, като обаче изключва задълженията, които има към общността. И въпреки че похвали г-жа Мей за нейния план за Брекзит, не направи достатъчно, за да даде на преговорите така нужната инерция. Явно е, че е нужна политическа воля и отговорност и от двете страни, която да доведе до сделка, работеща за всички. С подкрепата си за плана „Мей“ (по известен като Chequers plan) Юнкер направи мечешка услуга на британския министър-председател, която в края на месеца ще се изправи срещу най-сериозната атака срещу нея в настоящия ѝ мандат. Само времето ще покаже какъв ще е изходът на вече баналната тема Брекзит. Личното ми мнение е, че трябва да запазим възможно най-близки отношения с британските ни приятели след излизането им от ЕС. Това е от изключителна важност за сфери като международната сигурност и търговия.
Днес Юнкер се опита да остави своята следа. Неуспешно. Той ще остане в историята като председателя на Европейската комисия, по време на когото една от най-важните страни членки напусна общността. В началото на своят мандат той обяви, че това ще е Комисията на „последният шанс“. Е, провали се. В началото на своя анализ споменах, че Юнкер се опита да се хареса на всички. Не успя. Радвам се, че това е последната му реч за състоянието на съюза като председател на ЕК.
Юнкер, Верхофстадт, Макрон ни предлагат ЕСССР. Не, благодаря.
Сега идва времето на истински, смислени и дълбоки реформи в ЕС. Реформи, които да доведат до това взимането на решения да бъде на ниво най-близко до избирателите. Реформи, които да уважават националните правителства. Реформи, които да децентрализират ЕС. Реформи, които ще ни позволят да провеждаме по-ефективни политики.
Колкото до Юнкер - пожелавам му приятно пенсиониране, сега ще може се наслади на елзаските специалитети и вино в Страсбург. Това знаем, че го може.
