Паун Цонев в ПИК и "Ретро": В парламентарния клон на театър „Сълза и смях“: Трагикомедия от грешки, Борисов пак най-доволен 

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

ПРОЛОГ

Януари 2025 г. Страната се намира в обичайното си състояние – след поредните и преди следващите предсрочни парламентарни избори. В парламентарния клон на театър „Сълза и смях“ при слаб интерес се играе спектакълът „Трагикомедия от грешки или израждането на едно правителство“.

Актьорите, с малко обновление, са познати. Режисьорите, продуцентите и спонсорите на пиесата, както винаги, се спотайват зад кулисите. Два месеца и половина актьорите чакат от режисьорите да им кажат кои ще го играят управляващи и кои опозиция. Това се оказва труден хамлетовски въпрос.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ТРИМА СА МАЛКО, ЧЕТИРИМА СА МНОГО

Действащи лица и коалиции: спечелилият за N-ти път изборите ГЕРБ-СДС, остатъчната БСП, енигмата ИТН и разпадащите се ПП-ДБ.

Действието се развива в бившата комунистическа Бастилия и настоящо Народно събрание на тъмно, без зрители и без медии. На първо четене се оказва, че с големи компромиси е възможна тройна коалиция между първите три политически субекта, на които обаче не им стигат гласове за мнозинство. Като се добавят четвъртите от ПП-ДБ гласовете стигат, но управленска коалиция е невъзможна, защото ПП не понасят Борисов. Въобще те не понасят нищо от ГЕРБ. Искат само гласовете им, но не и душите им. По някое време изненадващо ДБ предават четата и дават знаци, че са готови да станат четвъртият елемент от проектираната паянтова конструкция. После излиза, че са извадени от контекста и въобще е станала някаква грешка. Но продължават да се терзаят от хамлетовския въпрос – да бъда ли нахранен, но неморален, или да бъда морален, но гладен?

От грешка на грешка, единственото, което става ясно на този етап, е, че високите договарящи се страни вземат българите за идиоти. И то за безпаметни идиоти, които не си спомнят какво се е случвало само преди 2-3 години. И които безропотно да приемат да ги управляват подобни налудничави коалиции. Които дори не са и сглобки, понеже се разпадат още преди монтажа.

Колкото и да е мръсна работа, все пак дори и в най-пошлите политически постановки трябва да има известна логика, доза здрав смисъл, а ако е възможно, и някакви принципи. Всичко това изцяло отсъства от подготвения в „Сълза и смях“ политически субпродукт.

Подобна управленска коалиция ще е напълно неуправляема, защото зад нея стоят управляващо малцинство и опозиционно мнозинство?! Чудо на чудесата! Политическата ни система вече дотолкова е изродена, че започна да изражда чудовища.

Преди няколко години ГЕРБ прие на своя партийна конференция, че никога при никакви обстоятелства няма да управлява съвместно с БСП. Горе-долу по същото време и БСП прие огледално конгресно решение, че никога при никакви обстоятелства няма да управлява с ГЕРБ. Сега се вижда, че и двете решения са били грешка. Към двата исторически документа обаче, изглежда, е имало тайни анекси. Подобно тайните анекси на пакта „Молотов – Рибентроп“, когато смъртните врагове СССР и германският Трети райх в един момент се оказаха приятели, докато заграбят от двете страни клетата Полша.

Какво пише в нашите тайни анекси, няма как да знаем, защото са тайни. Но може да гадаем. Към партийното решение на ГЕРБ вероятно е прибавено нещо от сорта: с изключение на екстраординерна ситуация, когато колаборацията с БСП се окаже неизбежна. При БСП примерно: никога няма да управляваме с ГЕРБ, освен ако Борисов лично ни покани. Така вече нещата се изясняват. Навремето имаше виц, че като нелегален Тодор Живков се криел от полицията, но тя не го търсела. По същия начин и БСП лесно взема своето решение, защото Борисов тогава не ги търси.

Но ето че историческите обстоятелства се променят драматично: Тръмп печели в САЩ, Путин напредва в Украйна, икономиката на Германия е пред колапс, националистическите партии настъпват в Европа, инвеститорите бягат от България, външният ни дълг лавинообразно расте, а в държавния бюджет е зейнала огромна дупка, според едни експерти от 7 млрд., според други от 11 млрд., колко точно, изглежда, никой не знае, включително и самата финансова министърка, която е само за малко на сцената, така да се каже служебно, и просто наблюдава повсеместния хаос в държавата.

Очевидно тази апокалиптична картина налага тайните анекси да влязат в действие. Това вече публиката, която междувременно е пусната в салона, не иска да преглътне. Започва да тропа с крака, да дюдюка и да се заканва, че повече няма да си купува билети за парламентарния театър, който и без това в национален мащаб е на 2/3 празен. Електоратът просто не иска да ходи до урните. Защо да си харчи парите и да си губи времето, щом нито думите, нито програмите, нито партийните решения имат значение? И въобще какъв смисъл има от избори, от обществени догори и пр. празни приказки?

Не бяха ли ДБ тези, които повече от година изтъркваха жълтите павета от манифестации и пърформанси срещу ГЕРБ, обвинявайки ги в отявлена корупция? Не бяха ли те, които щяха да ги чегъртат и да ги изтрият политически от лицето на земята? Не бяха ли те, които арестуваха Борисов? Те бяха.

И сега излиза, че всичко това е станало погрешка. Може. Стават грешки. Но сега грешниците трябва да приемат нови партийни решения, да се обърнат към оредяващите си последователи и да кажат – извинявайте, но тогава стана грешка. Тези хора и политици, които с такава страст и жлъч обвинявахме, всъщност са невинни. Ние вдигнахме революция срещу тях, защото при тяхното управление държавата беше зле. Но след като управлявахме в сглобката и девет месеца всички министри бяха наши, сега е още по-зле. Затова сме заровили томахавките и сме се събрали в театъра да търсим консенсус и да спасяваме държавата. И тогава техните избиратели може би ще ги разберат. Или ще изритат окончателно на следващите избори. Но и в единия, и в другия случай ще постъпят достойно.

ДЕЙСТВИЕ ВТОРО

ОРЕЛ, РАК И ЩУКА ПИШАТ КОАЛИЦИОННО СПОРАЗАУМЕНИЕ

Разбира се, почват с приоритетите. Приоритет номер 1 – корупцията.

ДБ, БСП, ИТН: Ние сме против корупцията!

ГЕРБ-СДС: И ние сме против корупцията!

ДБ: Ама ние сме повече против корупцията! Най-много!

ГЕРБ-СДС: Ние сме против корупцията толкова, колкото трябва.

 ДБ: Като сте против корупцията, защо не давате да уволним Сарафа?

ГЕРБ-СДС: Какво общо има Сарафа с корупцията?

ДБ: Той държи бухалки!

ГЕРБ-СДС: Ами, дайте му да държи химикалки!

ДБ: Даваме му, но той не иска да пише с тях обвинения срещу високите етажи на властта.

ГЕРБ-СДС: Бухалки, химикалки… Вижте там, разберете се!

Докато ГЕРБ и ДБ се надцакват с корупцията, БСП без Нинова се чудят с какви благоприлични аргументи да се примъкнат към бъдещата трапеза, където се очакват от ЕС и прилично количество милиарди по Плана за възстановяване и развитие. Накрая слагат на масата на преговорите молба да се запише в коалиционното споразумение, че ГЕРБ обещават, че бъдещото редовно правителство ще води и социална политика и ще защитава правата на трудовите хора. ГЕРБ, естествено, обещават не една, а пет социални политики и всички възможни и невъзможни грижи за бедните, социално слабите, унижените и оскърбените. БСП доволни се оттеглят на „Позитано“ да делят наследството на Нинова плюс още 3-4 министерски поста от бъдещия редовен кабинет, с прилежащите им обществени поръчки, ако може, с пряко договаряне.

ЕПИЛОГ

В крайна сметка след такова споразумение между толкова разнородни, взаимно изключващи се и взаимно мразещи се персонажи най-доволен пак ще е Борисов. Жълтопаветната революция от 2020-а е забравена. Най-новата история я е покрила с пепел. След като го чегъртаха няколко години, ето че пак се явява на сцената – изпран, пременен, добронамерен, видимо смирен, бащински загрижен и всеопрощаващ държавник. И гледащ малко отгоре този театър на фалшиви усмивки, гузни погледи и лицемерно разбирателство, в който се мъти бъдещото управление.

Тази парламентарна трагикомедия от грешки обаче няма нищо общо нито с демокрацията, нито със здравия смисъл. А най-малко със сигурността и просперитета на държавата в момент, когато светът в буквалния смисъл гори отвсякъде – от Лос Анжелос и Донбас до Газа, Сирия и Израел. За да не пламне и нашата черга, е необходимо да приключим с пошлите политически представления и да поставим съдбата си в ръцете на нормалните хора.

А дано, ама надали… Както все по-често, за съжаление, се налага да завършвам анализите.