Паун Цонев в ПИК и "Ретро": Проклятието министър на вътрешните работи! Иван Демерджиев - големият проблем за Радев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От дума на дума, от интервю на интервю министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев ще се окаже по-голям проблем за премиера Радев, отколкото вече станалия исторически бюджет за 2026 г. Така ще се потвърди една закономерност в българската политика, според която министрите на вътрешните работи се превръщат в най-големия проблем на правителствата в периода на прехода. Техните гафове, действията и бездействията им отекват като детонатор в държавата и обществото и това често се оказва гибелно за управляващите. Нещо, което сме виждали многократно през последните 35 години.
Във всички случаи обаче стартът и на този министър на вътрешните работи повтаря печалната история на много негови предшественици. Повечето премиери правят една и съща грешка. Назначават за министър на МВР силна и много амбициозна политическа и дори още по-лошо – силна партийна фигура. Вероятно подведени по измамното убеждение, че който държи здраво МВР, той държи здраво и властта. Силната фигура в МВР изведнъж се оказва с огромна власт, разполагаща с необятна информация за всичко и за всички. Бързо около шефа на МВР се образува втори център на власт в управлението, който започва да играе свои собствени игри. Опозицията концентрира атаките си върху МВР шефа и когато той бива разклатен, бива разклатено и цялото управление.
В първото правителство на БСП на Андрей Луканов през 1990 г. за министър на вътрешните работи е назначен легендарният бивш шеф на Генералния щаб на Българската армия генерал-полковник Атанас Семерджиев. Бившият партизанин не си поплюва и с огромно самочувствие предприема самоубийствен политически ход, издавайки заповед за унищожаването на огромен брой от най-важните досиета на най-важните агенти, сътрудници, доносници и офицери от комунистическата Държавна сигурност. Такава грандиозна провокация не остава скрита, предизвиква колосален скандал в обществото, който опозицията от СДС раздухва до небесата. Правителството на Луканов на практика е бламирано и след няколко месеца е свалено след уличен натиск.
През 1994 г. на власт триумфално идва кабинетът на Жан Виденов, на който лявата част от нацията възлага големи надежди. От своя страна невръстният политически премиер наивно възлага отговорността за министър на вътрешните работи на ярката партийна фигура от ръководството на БСП Любомир Начев. Издънката не закъснява. В същия момент, в който заради некадърността на полицейските началници в София загиват по нелеп начин служители на МВР, соцминистърът е изловен от репортер на БНТ да купонясва с манекенки на ревю. Следва неговата оставка и на практика делегитимация на кабинета.
След оставката Виденов прави нова грешка, назначавайки за вътрешен министър на практика втория човек по влияние в БСП – организационния секретар на партията Николай Добрев. В МВР бързо се създава втори център на власт, следва фатален разнобой в управлението, при който всеки дърпа управленската черга към себе си. Държавата потъва в хаос, безредици и хиперинфлация и през декември 1996 г. Виденов подава оставката. Междувременно кръгът около вътрешния министър, вместо да предложи втори кабинет на БСП, както е по конституция, се договаря с върхушката на СДС да предадат доброволно властта.
Следва ново триумфално идване на власт – този път на СДС начело с Иван Костов. От публичните му изяви тогава човек оставаше с впечатлението, че лидерът на СДС и нов премиер се счита за най-умния човек ако не в Европа, то със сигурност на Балканския полуостров.
Въпреки гениалността си и Костов прави фаталната грешка да назначи за министър в МВР възможно най-силната и експертна, и политическа фигура, каквато към този момент се явява тази на Богомил Бонев. Опозицията веднага започва атаките си срещу новия МВР шеф. Обвиняват го в какво ли не: Че е ренегат, ставайки навремето най-младия член на БКП само на 18 години, а сега е прегърнал седесарската идея. Че кани в министерството и се договаря с подземни босове. Че има нерегламентирани контакти с руския бизнесмен Чорни, с когото дори били на една яхта, и пр. и пр. Всичко завършва с уволнението на Бонев плюс още десетина министри. Това е началото на края на властта на синята партия. Кабинетът е разклатен из основи. И макар да изкарва мандата си докрай, загубата на парламентарните избори е предизвестена. Богомил Бонев толкова се нахъсва срещу Костов и СДС, че се явява на президентските избори през 1996 г. и отнема половината гласове на седесаря Петър Стоянов и така на практика подарява победата на Георги Първанов.
Самият Първанов през 2005 г. майсторски конструира т. нар. Тройна коалиция на БСП, НДСВ и ДПС. Премиерът Сергей Станишев, чието първо работно място е това на министър-председател, се огражда в Министерския съвет с мастити фигури от елита на БСП и има неблагоразумието да направи най-маститата от тях министър на вътрешните работи. Румен Петков е един от най-влиятелните членове на ръководството на червената партия и веднага след като получава ключовия пост в МВР, се развихря. Първо уволнява емблематичния главен секретар на МВР Бойко Борисов, ей така без причина, по правилото, че два остри камъка брашно не мелят. После влиза в тиха война с неопитния премиер. С течение на времето към Петков потичат обвинения, че се среща не съвсем регламентирано с представители на сенчестия бизнес. Всичко това наред с аферата „Батко и братко“ и обвиненията в корупция към други основни министри допълнително ерозира властта. Станишев прави реконструкция на кабинета, от който са елиминирани двамата руменовци – Петков и Овчаров. Тройната коалиция обаче е бламирана.
През 2009 г. уволненият главен секретар на МВР Бойко Борисов помита конкуренцията и в най-новата история на България се отваря нова глава. Борисов като цезар влиза в Министерския съвет, а дясната му ръка и втори човек в партията Цветан Цветанов се възцарява в МВР. Следват показни акции на новия министър срещу мафиоти, нарочени за мафиоти, срещу сивия, черния, белия и въобще срещу всеки бизнес, който се изпречи пред развихрилата се репресивна вълна. Междувременно втората фигура в ГЕРБ се сдобива с прякора Цецерон заради необикновеното си красноречие, изобилстващо от витиевати фрази и сложни словесни конструкции.
Опозицията, естествено, концентрира атаките си срещу Цветанов, който междувременно става толкова влиятелен в ГЕРБ, че депутатите го наричат „шефе“. Това очевидно не се харесва на законния шеф и през 2019 г. Цветанов приключва с политическата си кариера заради водевилната афера с един асансьор. За удоволствие на претендентите за нов втори човек в партията. Пораженията върху партията на Борисов обаче вече са нанесени. Парадоксалното е, че след отстраняването на мнимия Втори, те стават още повече. Неоспоримият организаторски талант и работохолизмът на Цветанов се оказват незаменими. След него ГЕРБ трайно сваля резултатите си. 2017 г. на парламентарните избори ГЕРБ има 1 147 000 хил. гласа. След свалянето му през 2019 г. на европейските падат до 600 000 гласа. 2021-ва на парламентарните – 800 000. 2021 г. на президентските – 590 000. Следващите избори – все около 600 000. А през 2026 г. за парламент вече идва падението до 480 000.
Между другото Цв. Цв. става жертва на синдрома на втория човек в партията. Навремето Тодор Живков, щом някой започнеше да се изживява като втори в БКП, и бързо му подрязваше крилата – Митко Григоров, Борис Велчев, Иван Абаджиев, Чудомир Александров. Същата участ чакаше и Андрей Луканов, но съветската перестройка го спаси. Нищо чудно, общувайки няколко години с Живков, партийният шеф на Цветанов да е научил някои уроци.
Това, че Радев не направи Демерджиев вицепремиер, подсказва, че вероятно е имал нещо предвид по темата на този анализ. Но дали ще е достатъчно?
Казват, че в МВР било най-спокойно, когато министър на вътрешните работи бе Румяна Бъчварова, която не била влизала в полицейско управление, преди да стане министър. Това само доказва аксиомата, че колкото по-невзрачна фигура бъде назначена за шеф на МВР, толкова по-спокойно е държавното управление. Лошото е, че повечето премиери разбират това твърде късно.
