Паун Цонев в ПИК и "Ретро": ФАРСЪТ умни и красиви срещу грозни и глупави
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В началото на прочутото си есе „18 брюмер на Луи Бонапарт“ Маркс пише: „Хегел някъде отбелязва, че всички велики световноисторически събития се появяват, така да се каже, два пъти. Забравил е да добави: първия път като трагедия и втория път като фарс“. Това съвместно прозрение на двамата немски философи едно към едно може да бъде приложено и за събитията около българските протести от 2020-а и 2025-а.
Протестът от 2020-а започна на 9 юли и приключи на 2 ноември. В него участват близо 400 хил. души. Той наистина си беше класика в жанра – манифестации и пърформанси по жълтите павета, замеряне на сградата на МС с развалена риба, бутафорни ковчези по площадите, блокирани пътища и магистрали, епични боеве между агитките и полицията с много ранени и от двете страни, народът разделен на две враждебни съсловия: умните и красиви аристократи – демократи срещу глупавите и грозни плебеи.
В огъня на революцията се родиха и т. нар. „партии на протеста“ – „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“ и „Изправи се, мутри вън!“. Те също станаха част от трагедията. Лъгаха – мазаха, че ще преборят мафията, ще премахнат беззаконието и ще въдворят свободата на словото. В крайна сметка успяха да заблудят широките електорални маси да ги вкарат в парламента. Което си беше и целта на занятието. Но както обикновено става, накрая революцията изяде децата си барабар с бутиковите им партии, от които не остана и следа. Единствено тази на братята Асен и Петър, пардон на Асен и Кирил, се промъкна за кратко до властта само за да докаже, че няма хабер от държавно управление. Тези исторически събития отдавна бяха забравени, докато преди две-три седмици някои от предишните участници не решиха да ги възкресят. И така фарсът ни бе осигурен.
„Юлската революция“ от 2020-а избухна заради грандиозния скандал, разиграл се в лятната резиденция в Росенец на дотегналия на всички арогантен почетен председател Ахмед Доган. Скандал, добре режисиран и добре изигран от няколко десни политици. Сега новите революционери се надяват, че арестът на варненския кмет може да послужи за детонатор на нов бунт. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Предстоят нескончаеми разпити на обвиняеми и на свидетели, маса експертизи, всевъзможни разследвания, после може да има обвинение, може да няма, ако има, следват три съдебни инстанции. Ще минат години и тогава съдът ще отсъди виновен ли е, или не варненският кмет? Макар вече да е въздигнат в мъченик на Промяната.
В резултат получаваме фарсов протест, бледа сянка на грандиозните събития от 2020-а. Иначе част от организаторите му са същите. Лозунгите същите. Маршрутите същите – от Министерския съвет през Народното събрание до Орлов мост. И обратно. И участниците, но в значително умален мащаб се повтарят. Но ги няма енергията, яростта и въобще пиянството на един народ. Няма ги и якобинците на Протеста от Отровното трио. Само Бабикян се мярка поомърлушен в агитката. Напереният адвокат Хаджигенов сега е на отсрещната страна. Той е убеден, че става въпрос за нормални процесуални действия при ареста на кмета. Няма го и третия мускетар Минеков. Няма кой да разнася ковчезите, както в доброто старо време.
При това положение четворната коалиция изглежда бетонирана. Уличният натиск е слаб. Размирната опозиция няма основополагаща идея, около която да се обедини. Едните са правоверни евроатлантици, другите гледат към БРИКС и евразийските жизнени пространства. Едните искат да внасят газ от Русия, другите от Америка. Едните искат да строят „Белене“, другите са поклонници на „Уестингхаус“. Едните са за еврозоната, другите против и искат референдум. Лозунгите срещу корупцията не вършат работа, тъй като управляващите казват – ами и ние сме срещу корупцията! Но ако разчита само на хроничния разнобой в опозицията, настоящата власт фатално ще сбърка. От друг храст може да изскочи заекът, който да ѝ обърне колата.
На 21 юли 2020-а в разгара на многохилядните протести социалистическата партия забива нож в гърба на ГЕРБ-СДС, внасяйки вот на недоверие срещу кабинета на Борисов с мотиви – „провал на правителството в борбата с корупцията“. Вотът е неуспешен. Пет години по- късно БСП удобно се е настанила в управляващата коалиция заедно с тези, които обявяваше за мафиоти и за най-големите си врагове, под претекст, че това политическо салтомортале е в името на висшите национални интереси. Казусът има две обяснения, като само едното може да бъде вярно.
Или преди пет години БСП е обвинявала ГЕРБ-СДС неоснователно, с лъжливи мотиви и аргументи, за да се подмаже и присламчи към Протеста и е била готова да свали невинното правителство на Борисов, хвърляйки държавата в хаос. Или през 2020-а БСП е била права и вотът е бил резонен. Но тогава защо днес е с тях в управленската коалиция?
Всъщност има и трети вариант. Научнофантастичен. БСП са били прави през 2020-а, ГЕРБ-СДС са си взели поука от вота на недоверие и в следващите 5 години са се поправили. И така са станали приемлив партньор на столетната партия. Дано в историята остане фантастичният вариант.
Неотдавна Корнелия Нинова заяви, че сега управлението се крепи основно на „Новото начало“, а БСП били „пионки, където ги завъртят, там стоят и не мърдат“. Грешка. Четворната коалиция сега се крепи най-вече на бившата ѝ партия. Ако 19-те червени депутати преминат към опозицията, колкото и да е раздробена, тя събира 124 гласа срещу 112 на управляващите. И при един вот правителството пада. Така че има и такъв прочит на историята – вместо да ги остракира и иронизира, тя може да изтъкне заслугата си, че е назначила и отгледала такива заместници, днес достойни държавници и министри, които са заложили на карта съдбата на партията само и само държавата да има светло бъдеще, редовно правителство и открит път към еврозоната.
Впрочем и като партиен шеф Нинова правеше много грешки. Беше се обградила от посредствени кариеристи и бездарен екип, който ѝ даваше предимно глупави съвети. И после – защо я отсвирили? Ами ще те отсвирят. С трици маймуни не се ловят. Точно тук обаче трябва да светне една червена лампичка в мозъчните тръстове на управляващите. Именно бившата партия на Корнелия се явява най-уязвимото звено в коалицията. Според Кирил Добрев БСП вече щяла да търси нов тип избиратели?! По-вероятно е избирателите на БСП да потърсят нова партия, за която да гласуват. И ако социолозите в някакъв момент регистрират електорален срив, под константните в последните години 6-8%, тогава на държавниците Зафиров и Гуцанов може да им дойде друг акъл. Или Висшият съвет на БСП да им го набие, решавайки да си изтегли конете от реката, вместо да припяват на оркестъра на палубата, докато червеният Титаник потъва.
В аналогична ситуация, макар и в по-мек вариант, е и партията на протеста на Слави.
Лесно е да се предвиди, че оттук нататък опозиционните атаки ще се фокусират върху двете уязвими звена на управлението – ИТН и БСП. Ще ги бият за фарсовото им участие във властта, ще го избиват на чест и достойнство, ще им припомнят стари изказвания и позиции, ще наблягат на историческата ирония, подривайки, както казват социолозите, електоралния им корпус. Така щото в екстремна ситуация, когато властта на ГЕРБ-СДС зависи изцяло от техните гласове, да бъдат поставени пред драматичен избор – да предадат управленската коалиция, за да ограничат електоралните си щети, или да останат, да понесат още големи загуби и да гледат следващия парламент по телевизора. 50:50 са нещата. Ако решат да напуснат, разединената опозиция бързо ще се съедини само за да свали кабинета. И после пак – кой откъде е. Кой на Изток, кой на Запад.
Като започнах с Маркс, да завърша с Ленин. Безмилостният стратег на Руската революция е отбелязал (и доказал), че да се вземе властта в една страна е сравнително лесно – много по-трудно е после тя да се задържи. Последните пет години на перманентна революция у нас доказаха изцяло верността и на този постулат. Който не се опита, само той не взе властта за по няколко месеца! По едно време политическата власт бе овладяна дори от комедийното шоу на Слави! От което на народа, за съжаление, не му стана по-весело. С шоу и без шоу, пак си останахме най-нещастните граждани на ЕС по официални данни на Евростат.
