ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За първи път у нас спешни медици получиха награди и благодарност. Това се случи в деня, обявен от Европейската асоциация за Световен ден на Спешната медицина, съобщава сутрешният блок на Нова телевизия.
Инициативата за наградите е на Пациентски организации „Заедно с теб” и е под мотото „Спешните медици, с които се гордеем”.
Сред отличените е доц. доктор Стоян Сопотенски, хирург вд болница „Света София“. Ръката му не трепва. Скалпелът е най-добрият му приятел. Наричат го Българският д-р Хаус.
„Харесва ми нестандартното мислене”, коментира доц. д-р Сопотенски. Той признава, че обича да решава медицински пъзели. Като да оперира пациент, на кого органите са огледални и наобратно.
„Беше с абсолютно огледален образ, сърце отдясно, черен дроб – отдясно, слезка – отдясно – разказва за случая доц. доктор Стоян Сопотенски. - Такива хора са единици. Срещал съм се с редки болести, които човек не може и да види в цялата си кариера”.
Винаги е искал да бъде хирург. С изключение на детската си мечта да пилотира самолет. Лекар е от 1989 година.
„Започнал съм като санитар от 1984 г., после сестра, после лекар – по всички стълбички съм се изкачил на медицинската йерархия”, обяснява Сопотенски.
Близо 30 години е шеф на най-натовареното спешно отделение – това в „Пирогов”.
„Един лекар трябва да бъде основно лекар! Защото администрацията е ветровита”, коментира той.
Тръгва си от болницата, на която е посветил живота си, след протести и след уволнение.
„За мен имаше смисъл., факт е, че в „Пирогов” подписаха нов колективен договор с по-високи заплати, значи протестът не е бил напразен. Дали съм се жертвал, аз, не някой друг ме е жертвал”, заявява доц. Сопотенски.
Сменя работното си място, но не и работната си етика.
„Пациентите, които са си мои, ще ме намерят. Никога не ми се е случвало да не искам да се занимавам с тази професия – категоричен е доктор Сопотенски. - Много е приятно, когато след години дойдат пациенти, оперирани от злокачествени заболявания, добре са, щастливи от живота – това е най-най голямата награда”.
Да помага е смисълът и за друга отличена Христина Спасова, която от над 30 години носи униформата на медицинска сестра. Като акушерка посрещала с двете си ръце новия живот.
„Акушерка съм и имам 30 и колко години трудов стаж, много си обичам професията, но беше трудно да си намеря работя, затова започнах като сестра”, заявява медицинската сестра Христина Спасова, СО на УМБАЛ-Пловдив.
Тя е от онези работещи пенсионери, без които системата би загинала, ако не продължаваха да се трудят за нас – пациентите.
