ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Положението на българските пенсионери е наистина тежко и сложно в тези несигурни времена, в които живеем. Увеличенията на пенсиите по неписано правило са почти винаги в средата на годината, като до това време възрастните понасят тежко бремето на инфлацията. Така беше и тази година, като процентите на увеличението бяха „изядени“ преди първи юли. Сега статистиците твърдят, че инфлацията уж била сведена до европейски нива 1-2 процента. Да, ама високите цени, достигнати при нейното галопиране нагоре преди време, останаха. И както винаги, най-високи са стойностите на храните.
Продуктите, които са част от ежедневното меню на старите хора, като мляко, млечни изделия, хляб, зърнени храни, плодове и зеленчуци са труднодостъпни. Болезнено високи бяха цените на ягодите и черешите през тази пролет и началото на лятото – два продукта чисто нашенски, неизменна част от храната на българина. А какво да кажем за цената на доматите, които на всичкото отгоре тази година са предимно вносни и с много ниско качество. Същото е и с цените на дините и пъпешите, особено тези последните са недостъпни за пенсинерската трапеза. Вероятно тази тенденция ще продължи и ще станат безбожно високи есенните плодове и зеленчуци, от които се произвежда зимнината на българина. Особено тежко е положението на старите хора в големите градове, там, където няма възможност за отглеждане на нищо и всичко се закупува от магазините. А следващото увеличение на пенсиите е чак след 9-10 месеца.
Предстои зимен сезон, високите цени на топлото също са проблем, вече все по-често има пенсионери, които не се отопляват пълноценно поради липса на финансови възможности. И трябва да избират – да се хранят, да си купуват лекарства или да си плащат тока и парното. В същото време статистиката стъкмистика слугува на управляващите, които и да са те, от която и партия да са. Има огромно разминаване между обявените проценти инфлация и реалния живот. В действителност всичко е много скъпо, в някои аспекти непоносимо. Как е възможно цените на храните в Германия да са по-ниски от тези у нас? И въобще защо държавата не се намеси и не прави опити да разруши този картел на цените на храните у нас. Може би това е едно от най-ярките доказателства за падението на цялата ни политическа система, нейната непригодност, желанието ѝ да се грижи само за своите интереси. А народът – да се оправя, както сам може.
А пенсионерите пак ще студуват и мизеруват и ще чакат сакралната дата 1 юли догодина – който оцелее дотогава, де.
Валентин Василев, Пловдив
