ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Франция, Германия, Нидерландия, Белгия и Люксембург предлагат съществена промяна в начина, по който Европейският съюз приема нови държави членки. Според съвместен документ, разпространен в европейските столици, целта е да се засили контролът върху процеса на разширяване и да се въведат нови гаранции срещу демократично отстъпление.
Документът предвижда създаването на допълнителни предпазни механизми, включително възможност за временно ограничаване на определени права на новоприетите членове – дори в области, които традиционно изискват единодушие.
Инициативата идва в момент, когато разширяването отново е сред ключовите приоритети на ЕС заради войната в Украйна, ускорения напредък на Молдова и процеса на присъединяване на страните от Западните Балкани. Черна гора например заявява амбиция да се присъедини към Съюза до 2028 г., а Албания също напредва в преговорите.
В основата на предложението стои стремежът ЕС да избегне повторение на конфликти като този с Унгария по въпроси, свързани с върховенството на закона, медиите и използването на правото на вето във външната политика.
След като една държава вече стане член, възможностите за ефективен натиск върху нея са ограничени, а институционалните процедури – трудни за прилагане. Именно това мотивира петте държави да настояват за нов подход към разширяването.
Според документа бъдещите договори за присъединяване трябва да включват по-строги защитни клаузи, които да позволяват бърза реакция при сериозни нарушения на демократичните стандарти, свободата на медиите и върховенството на правото.
Най-дискусионното предложение е новите държави членки да не получават автоматично всички права от първия ден на членството си.
Авторите на документа предлагат да се отвори дебат дали част от новите членове да бъдат временно ограничени при вземането на решения в сфери, изискващи единодушие - включително външна политика, санкции, многогодишната финансова рамка и самото разширяване на ЕС.
На практика това би означавало, че бъдещи членове като Украйна, Молдова или Черна гора може да се присъединят към Съюза, без веднага да имат право на вето.
Втора ключова промяна е предложението за продължаващ контрол и след присъединяването. Досегашният модел предвиждаше засилен мониторинг преди членство, след което той постепенно отпада.
Новият подход предлага наблюдението да продължи и след влизането в ЕС, като при сериозно отклонение от демократичните стандарти да могат да се активират санкции и ограничителни мерки.
Това би представлявало съществена промяна в логиката на разширяването и до известна степен напомня за механизми, прилагани в миналото към България и Румъния след присъединяването им.
Само дни преди този документ Франция и Германия разпространиха друг - с противоположен акцент - „Нов импулс за разширяването“. Той предлага поетапна интеграция на кандидатите още преди пълноправното членство.
Сред идеите са достъп до части от Единния пазар, участие в европейски програми, включване в енергийни и образователни политики, както и участие в някои заседания на институциите без право на глас. Така се очертава двупосочен модел - повече интеграция преди членство и повече контрол след него.
