Петър Волгин в ПИК и "Ретро": Академик Ники като Летящия холандец. Театърът на сглобката "кой да стане външен министър"
Последвайте ни в Google News Showcase
„Ники трябва да пътува“.
С тази реплика Кирил Петков обяснил на коалиционния си партньор Бойко Борисов защо ПП-ДБ искат да получат и последното министерско кресло, което досега не им принадлежи, а именно това на външния министър.
Нелепо звучи, нали? Все едно си говорят не лидери на управляващи партии, а герои от абсурдистка пиеса на Самюел Бекет. Явно дори и хората в ПП-ДБ са схванали мащаба на поредния си гаф, защото, след като въпросната реплика излезе на бял свят, те дадоха ново обяснение на причината, поради която Николай Денков настоявал да бъде външен министър.
Нужно ни е това министерство, разясняват от малката евроатлантическа коалиция, за да може по-добре да се чуват позициите на ПП-ДБ по света.
Не знам коя точно умна глава в тази формация е измислила това оправдание, но то звучи още по-нелепо и от първото. Да кажеш, че настояваш да вземеш Министерството на външните работи, за да озвучаваш по-добре партийната си позиция по света, показва изключително тежко неразбиране на базисните принципи на политическото действие. Външната политика не се отдава под аренда на една или друга партия, която в момента е на власт.
Външната политика не са несвързаните бръщолевения на Кирчо или невнятното мънкане на Денков. Външната политика изразява позицията на България. И тук не може да има никакви партийни пристрастия. Всеки, който твърди, че ще я ползва за увеличаване на популярността на партията си в чужбина, показва, че е абсолютен невежа в политическо отношение.
Редица анализатори тези дни се питат из телевизионните студиа как така се оказа, че именно Министерството на външните работи може да се окаже онова камъче, което да преобърне колата на коалицията ПП-ДБ – ГЕРБ – ДПС и да предизвика предсрочни парламентарни избори. Че нали именно по отношение на външната политика тези три партии винаги са демонстрирали чугунно единодушие. Всички там са евроатлантици, всички са русофоби, всички изпълняват стриктно и най-лишеното от елементарен смисъл желание на Брюксел.
Не е ли тогава все едно представител на коя точно от тези формации ще заеме поста външен министър? Пък и като се замислите, ще установите, че противно на всички обяснения, които дават нашите официални лица, никаква особена експертиза не се изисква от българския външен министър.
Единственото, което той трябва да прави, е да ходи на официалните международни срещи, да кима усърдно с глава и да се съгласява с всичко, което началниците кажат. Точно това означава да си примерен евроатлантик. Трябва да се съгласяваш и да изпълняваш. Така че дали външен министър ще е Мария Габриел, Николай Денков, Делян Пеевски или който и да било друг от този вид, няма абсолютно никакво значение.
Ето защо ми се струва изключително неправдоподобна хипотезата, според която спорът за това кой да бъде министър на външните работи, можел да доведе до разпадане на управляващата коалиция.
А заплахите на разни изтъкани от принципи и морал политици като Христо Иванов, че имало вероятност да се стигне до предсрочни избори, не са нищо друго освен плашене на гаргите. До момента, в който лидерите на настоящата тройна коалиция не уредят хората си във всички важни регулаторни органи, никакво бутане на правителството няма да има. Да, те ще продължат да се карат по медиите и да обясняват какви тежки политически жертви извършвали в името на стабилността и евроатлантическото бъдеще на страната.
Само че никакви реални действия няма да произлязат от това. Сглобката ще се движи перфектно, а шумовете, които постоянно съпровождат движението ѝ, са елементарен театър, който цели да скрие всъщност колко добре се разбират коалиционните партньори.
Те проблеми нямат. Само че България има големи проблеми с тяхното управление. За по-малко от девет месеца настоящите управляващи превърнаха страната ни в безмозъчен изпълнител на всяка глупост, която бъде спусната от Брюксел и/или Вашингтон.
В момента България е лишена от всякаква самостоятелност. Тя не е държавен субект, а обект, с когото „партньорите“ си правят каквото си поискат. Нареждат ни и ние безпрекословно изпълняваме. А за благодарност получаваме трохи. В името на приемането ни във въздушно-капковия Шенген управляващите се съгласиха да приберат у нас нелегалните мигрантски потоци от цяла Европа. Нали не се съмнявате, че ако утре евроатлантическите „партньори“ ни наредят да изпратим войски, които да се бият срещу Русия, коалицията с радост ще изпълни и тази заповед? Ето защо всяко допълнително оставане на тези хора във властта е изключително вредно за България. И тук не става дума само за това как изглеждаме в очите на света. Всички отдавна са разбрали, че България с тези управляващи е нещо като безволев и умилкващ се на силните евроатлантически пудел.
А действията на коалиционното управление вътре в страната са не по-малко абсурдни, отколкото действията им на международното поле. Тези дни се разбра, че депутати от ПП-ДБ са подготвили промени в Закона за електронните съобщения, които, ако бъдат приети, ще позволят държавните органи да налагат ограничаване на достъпа до интернет страници или интернет адреси.
Изключително благородно е основанието за тези промени, разбира се! Ставало дума за борба с дезинформацията в онлайн пространството. Не може да не сте забелязали досега, че според българските управляващи всичко, което противоречи на единствено правилната гледна точка, е „дезинформация“ и съответно трябва да бъде забранено.
Например, ако дръзнеш да се усъмниш в гениалността на Киро и Ники или в стоманената принципност на Христо Иванов и Атанас Атанасов, ти без никакво съмнение си дезинформатор. Също така си дезинформатор, ако проявиш съмнение в тезата, че Володимир Зеленски е най-великият лидер на всички времена. Оказва се, че ген. Валерий Залужни, както и кметът на Киев Виталий Кличко могат да критикуват Зеленски, но ако някой българин се осмели да стори същото, той моментално бива обявен за „дезинформатор“ и мнението му трябва да бъде забранено.
Изобщо ПП-ДБ са само на крачка от създаването на Министерство на истината (по Оруел), което да се грижи за това да бъде моментално премахвано всяко опозиционно мнение и изобщо всяка опозиция на властта. И тогава академик Ники ще може съвсем спокойно да се отдаде на любимите си занимания, а именно да лети по света, без значение дали като премиер или като външен министър.
