Последвайте ни в Google News Showcase
Задача номер едно пред социалистите, или по-точно пред техния партиен елит, е да бъде спряна вътрешната война. Защото тя има само един резултат. Предизвиква огромна радост в душите на политическите опоненти на партията. А и в непредубедената публика остава усещането, че БСП отделя по-голямата част от времето, за да се занимава повече със себе си, отколкото с конкурентите за властта. Освен това избирателите трудно биха гласували за партия, чиито най-видни представители постоянно се нападат едни друг.
Една от причините за дългогодишното господство на ГЕРБ в политическия ни живот е именно усещането за стабилност, което внушаваха. Със сигурност и там има лагери и лагерчета с различни, често пъти напълно противоположни интереси. Със сигурност и там си погаждат мръсни номера. Обаче имат едно преимущество. Не изнасят вътрешнопартийните скандали пред публика. Вярно е, че публиката обича да гледа такива неща. Забавно ѝ е да наблюдава как основните фигури на една партия се избиват помежду си. Обаче не гласува за тях. Шоуто си е шоу, ама когато трябва да се определи бъдещият ръководител на държавата, повечето избиратели избират стабилността, а не спектакъла. Колкото и забавен да е той.
Така че, ако БСП иска след петнайсетгодишна пауза отново да спечели парламентарните избори, ще трябва да се откаже от вътрешноведомствените баталии. Не е зле социалистите да си припомнят какво се случи със СДС. В резултат на дългогодишно самоизяждане тази, някога могъща, дясна формация, се превърна в електорално джудже. Ту имаше някакви „разбити аварии“, ту „духът напускаше тялото“, ту всеки нов председател се заемаше с чистки на недостатъчно „правоверните“ си съпартийци. В резултат на всичко това днес СДС е един нефелен придатък на ГЕРБ. Едва ли БСП би искала да я споходи същата съдба.
И още нещо не трябва да правят социалистите. В никакъв случай не бива да правят „отечествен фронт“ с дясната опозиция. Откакто започнаха настоящите протести, из медиите шестват едни „разбирачи“, които напоително обясняват как БСП трябвало да се гушне с „градската десница“ в името на „борбата с диктатурата“. Че тази обща цел била по-важна от идеологическите и политическите различия. Единственото, което може да бъде казано за подобни „анализатори“ е, че или са безкрайно глупави, или ужасно много желаят провала на БСП. Една прегръдка, макар и временна, с „психодесния сектор“ ще бъде фатална за социалистите. Тези хора изповядват всички идеи, срещу които една лява партия трябва не просто да протестира, а да води истинска война. Например „психодесните“ обожават приватизацията. За тях тя е философският камък, който превръща закъсалите предприятия в златни кокошки. Вярно е, че фактите от приватизацията в български условия сочат точно обратния резултат. Раздържавяването съсипа икономиката ни и остави стотици хиляди хора без достойно препитание. Обаче градската десница никога не е обръщала внимание на фактите. Нейните „мислители“ се съобразяват единствено с идеологическите клишета, които са попили още в края на миналия век и нямат никакво намерение да ги подлагат на съмнение. Ако не иска да предаде избирателите си, една лява партия не може да се съюзява с подобни лица. Не че по време на Прехода БСП не е правила подобни глупости. Одобряването на идеята за плоския данък беше именно такава глупост. Социалистите би трябвало да са си взели поука от нея. И да не се съюзяват с партии, които са тяхна идеологическа противоположност.
Някой ще каже, че това с плоския данък е стара история, още от времената на Тройната коалиция. Само че БСП имат и доста по-нови политически грешки. На втория тур на миналогодишните местни избори в София партията реши негласно да играе заедно с „автентичната десница“ срещу ГЕРБ. И какво се получи в резултат на това „мъдро“ решение? Автентично десните спечелиха доста районни кметове, включително и благодарение на гласовете на социалистите, след което се хвалеха в социалните мрежи как са изиграли БСП. И с право се хвалеха. Емблематичен е случаят с онзи новоизбран автентично десен районен кмет, който реши, че едно от първите неща, които трябва да свърши, е да подгрее безкрайно тъпата дискусия за бутането на Паметника на Съветската армия. Ако БСП се съюзи, макар и отново негласно, с тези хора, ще наблюдава същите картинки, само че вече на национално ниво. И отново ще бъде изиграна.
Всъщност не е нужно да градим някакви хипотетични предположения. Да си спомним нещо, което се случи съвсем скоро. На излизане от БНТ Корнелия Нинова беше атакувана от същите тези хора, които тя вероятно смята за съюзници срещу „тиранина Борисов“. Само че с поведението си те показаха, че изобщо не я смятат за съюзник. И че не правят никаква разлика между нея и някоя ключова фигура на ГЕРБ. След тази случка и на най-големите наивници би трябвало да е станало ясно, че коалиция между социалисти и „психодесни“ е пълен абсурд.
Пък и, прощавайте, ама и от геополитически позиции съюз между БСП и подобни личности е силно проблематичен. Вижте само каква културно-масова дейност развиват по софийските площади. Наскоро организираха гледане на филм, възхваляващ преврата в Украйна през 2014 г. Ако БСП харесва подобни прояви, значи се солидаризира и с онази необмислена постъпка на Кристиян Вигенин, който като външен министър в правителството на Орешарски изтича до Киев, за да поздрави новата майданска власт. Русофилският електорат на БСП не е спрял да го ругае по този повод. Като цяло „креативната“ част на протеста търпи доста критики. Мигане пред германското посолство, широко отворени очи пред сградата на ЕК в София – глупост връз глупост е това. Целта била да си отворили очите главните еврофактори за поразиите на властта у нас. Организаторите на подобни „ивенти“ (това е модерната англоезична дума, иначе събитие се казва на български) така и не разбраха, че подобни призиви – били те към Европа или САЩ, са израз на ниско самочувствие. Тоест, признават си, че сами не са в състояние да сторят каквото и да било и затова разчитат на чуждия фактор при разчистването на Авгиевите обори. И всъщност какъв е смисълът на подобни акции? Може би да накарат Урсула фон дер Лайен да телефонира на Борисов и да му нареди да си подаде оставката. Ако хората, организиращи такива „ивенти“, вярват в това, те наистина са доста... ограничени, меко казано. „Искаме Европа да ни чуе!“ е глупав лозунг. Не ѝ е работата на Европа да казва коя партия да управлява и кой да бъде премиер. Това трябва да се решава единствено от българските избиратели. Някой може ли да си представи как „жълтите жилетки“ призовават „Европа да ги чуе“? Французите не се молят на разни бездушни институции. Сами правят това, което е нужно. И затова имат автентично гражданско общество. Ние пък имаме соросоиден заместител на гражданско общество. БСП ще направи една от най-големите си грешки, ако реши да се съюзи с този ерзац. Така ще загуби още избиратели и окончателно ще погребе мечтата си да управлява.
