Петър Волгин в ПИК и "Ретро": Войната в Израел и медийната прислуга у нас. Разликите между Нетаняху и ППДБ
Последвайте ни в Google News Showcase
Както и да се развива оттук насетне войната между Израел и Хамас, каквито и процеси да стават в Близкия изток, ще има един въпрос, който няма да спрат да задават анализатори и специалисти по целия свят. Защо израелското разузнаване и армия, смятани за едни от най-добрите в света, се оказаха тотално неподготвени за нападението на Хамас на 7 октомври?
От случилото се тогава до днес вече бяха изказани всякакви хипотези. Едни говорят за понижена бдителност, други за това, че израелските сили за сигурност са били ангажирани преди всичко с опазването на границата с Ливан, където действа другата силна антиеврейска организация „Хизбула“, а трети се отдават на съвсем абсурдни конспиративни теории, според които случилото се е дело на самата държава Израел, която така искала да реши „окончателно“ палестинския проблем.
Със сигурност хипотезите ще се множат и сред тях ще има както сериозни, така и лишени от всякаква логика мнения. Нормално е да има какви ли не виждания по темата, след като смятаната за непробиваема израелска система за сигурност беше преодоляна толкова лесно от палестинските екстремисти. А големият брой жертви сред мирното еврейско население, както и множеството закарани в Газа заложници допълнително засилват желанието да бъде намерен колкото се може по-бързо отговор за причините, довели до израелския провал.
Със сигурност властите в Йерусалим ще разследват случилото се до най-малките подробности. Със сигурност ще бъдат посочени всевъзможни пропуски в системите за охрана. Със сигурност ще има и много оставки на най-различни нива. Има обаче и един процес, който е много по-важен от конкретиката и който е в основата на днешните неблагополучия в еврейската държава.
Израелското общество е разделено до степен на непоносимост. От едната страна са по-консервативно и по-националистически настроените хора, тези, които гласуват за Бенямин Нетаняху, за десните и за крайно религиозните партии и които смятат, че не бива да се правят никакви отстъпки на палестинците. От другата страна са хората, които определят себе си като либерали, които организират гей паради и смятат, че мирът в Близкия изток е възможен само чрез разговори с палестинците, а не чрез натиск върху тях.
Да, това разделение винаги е съществувало, но през последната година то наистина достигна до невиждани крайности. Противниците на Нетаняху организират многохилядни протести срещу ръководеното от него правителство заради плановете на управляващите за съдебна реформа. Израелските либерали смятат, че въпросната реформа ще превърне премиера в безконтролна фигура, неподвластна на съдебен контрол. Нетаняху и привържениците му твърдят обратното.
Според тях съдът в страната се е превърнал в безконтролна институция, която може да разруши кариерата на всеки политик, и че не бива съдиите, които не са се явявали на избори, да съсипват политици и партии, получили подкрепата на огромен брой избиратели.
Противопоставянето между тези два лагера в момента изглежда също толкова силно, колкото противопоставянето между израелци и палестинци. Стигна се дотам, че множество резервисти открито заявяват, че няма да служат в армията, ако бъдат повикани, тъй като не харесват днешните управляващи. Всеки, който поне малко се е интересувал от историята на еврейската държава, знае, че там армията има свещен статус. В Израел се смята за чест да бъдеш войник. Там винаги е имало ожесточени политически спорове, но стане ли дума за армията, различията моментално са изчезвали. Оказа се обаче, че днешното разделение в израелското общество е засегнало както армията, така и силите за сигурност. И противниците на Израел със сигурност са забелязали това.
Преценили са, съвсем логично, както показа станалото на 7 октомври, че точно сега една изненадваща атака срещу затънала във вътрешни противоречия държава може да бъде успешна.
От по-близката и по-далечната история знаем, че всяка държава, в която разделенията вземат застрашителни размери, става лесна плячка на външни сили. И в България това често се е случвало. Ето защо е хубаво да наблюдаваме ставащото в Израел и да си даваме сметка, че колкото по-разделени сме, толкова по-голяма е вероятността да загубим своята самостоятелност в резултат на действията на други държави. Бързам да уточня, че тези мои думи в никакъв случай не са призив за някакво обединение около сега действащото българско правителство. И изобщо много трябва да се внимава със сравненията.
Има огромна разлика между управляващите в Израел и управляващата у нас тройна коалиция ГЕРБ – ПП-ДБ – ДПС. Израелските власти, към които могат да бъдат отправени всякакви критики, все пак се грижат преди всичко за интересите на страната. За разлика от тях българските власти се грижат най-вече за това да изпълнят колкото се може по-бързо нарежданията, които идват от ПосолствоТО. Кабинетът, както и мнозинството в Народното събрание се занимават не толкова с българските проблеми, колкото с това как да превърнат България в особено яростна русофобска държава и как да ни вкарат колкото се може по-силно във войната в Украйна.
Подобни действия на управляващия политически елит са не просто вредни за бъдещето на България. Те са и в разрез с начина на мислене на повечето българи. Както показват всички социологически проучвания, мнозинството от българските граждани категорично не желаем да играем ролята на американски слуги в кофликта на САЩ с Русия.
И поради тази причина действията на днешните управляващи в тази посока се харесват на една много малка част от обществото, само на хора, които от години живеят благодарение на спонсорството на чужди фондации. Те дори поименно могат да бъдат изброени. Тези дни те отново налазиха всички телевизори и не спират да обясняват как настоящата война между Израел и Хамас е предизвикана от...Русия.
Изобщо няма да се изненадам някой от тях съвсем скоро да заяви, че Путин лично е управлявал някой от багерите, с чиято помощ есктремистите от Хамас пробиха израелските заграждения. Същите тези хора обясняваха, че именно Москва е осигурила победата на Доналд Тръмп на президентските избори през 2016 и че основно Кремъл е виновен за излизането на Великобритания от ЕС.
Именно тази медийна прислуга на българските управляващи допринася най-много за днешните разделения в България.
