Петър Волгин в ПИК и "Ретро": Да пипаш Конституцията заради един човек - президента Радев?! Върховна глупост! А Пеевски и украинската посланичка дори не са...
Последвайте ни в Google News Showcase
Всички управляващи във всички държави са склонни да изпадат в състояние на самозабрава.
От един момент нататък започват да вярват, че са най-умните на света, че всичко, което вършат, е най-съвършеното, докато опозицията прави само глупости. Проблемът с днешните български управляващи е, че те твърде рано прихванаха тази болест, а и постоянно ни показват нейните симптоми по изключително агресивен начин.
Без да даде никакво смислено обяснение, властта започна да руши Паметника на Съветската армия. И го прави с такава скорост, все едно от събарянето на монумента зависи оцеляването на целия български народ. А пък неприкритата радост на управляващите от събарянето на този паметник говори за някакви тежки комплекси, които тези хора се мъчат да преодолеят посредством вандалските си действия.
Представителите на властта показват учудваща липса на елементарна обща култура. Ако имаха такава, щяха да знаят, че никога разрушаването не води нито до добри практически резултати, нито до излекуване на комплексите.
Ротационният премиер Денков ни порази с признанието си, че десетилетия наред се чувствал потиснат, когато ходел до Университета, заради оръжието в ръката на съветския войник.
Със сигурност огромното мнозинство от нормални български граждани не са изпитвали подобни „притеснения“. Най-малкото защото са имали достатъчно автентични причини да се тревожат, за да им се налага да си измислят и страх от паметници.
Вероятно управляващите имат и други доводи да бързат с рушенето на монумента освен дълбоките си комплекси. Може би се надяват, че като премахнат един паметник, свързан с Русия, господарите от Посолството ще започнат да гледат на тях с още по-голямо доверие. Само че ако притежаваха дори елементарни познания, щяха да знаят, че господарите започват да се дразнят от действията на прекалено изпълнителните слуги. Просто им става досадно и съвсем престават да обръщат внимание на престараващите се.
Чувствата за всезнание и всемогъщество, обзели нашите управляващи, личат особено силно, когато се отвори темата за промените в конституцията. Като че ли не остана професионалист от юридическата сфера или юридическа организация, които да не са излезли с критики към тези поправки.
Очевидно е, че въпросните промени противоречат както на нормалната човешка логика, така и на действащите закони. Само че за управляващите това няма никакво значение. Не ни интересуват мненията на експертите, си казват със сигурност представителите на Тройната коалиция, ние си имаме комфортно мнозинство в парламента и можем да си правим каквото си искаме. Като се абстрахираме от клишираните приказки на властта, ще видим, че приетите поправки имат две основни цели – окончателното овладяване на съдебната система от евроатлантическите партии и допълнителното орязване на и без това скромните правомощия на президента.
Да пишеш закон, насочен срещу конкретен човек, е глупост, а да правиш конституционни поправки, насочени срещу конкретен човек, е върховна глупост. Всъщност Румен Радев може само да се радва на глупостта на управляващите. С действията си, насочени към орязване на президентските правомощия, те директно признават, че се страхуват от Радев. А е съвсем логично човекът, от когото властта се страхува, да става още по-популярен в очите на нарастващия брой опозиционно настроени българи.
Проблемът обаче е, че промените в конституцията директно увреждат националната сигурност. Фактът, че вече е позволено на хора с двойно гражданство да заемат ключови позиции в структурите на властта, отваря широко вратата за нахлуването там на чуждестранни агенти. Неслучайно много държави, в това число и такива, които са образец за спазването на демократичните принципи, не позволяват на лица с двойно гражданство да стават министри, депутати или началници на службите за сигурност. Просто защото, когато някой има повече от едно гражданство, никога не можем да бъдем сигурни, че в даден момент той няма да предпочете да бъде верен на другата държава, а не на България.
А може би точно това е скритата цел на Тройната коалиция. Да осигури възможността бъдещите управленски звена да се напълнят с чужди агенти на влияние, които още по-ревниво ще изпълняват указанията на началниците си от чужбина. А на всички тези напълно основателни притеснения авторите на промените в конституцията на практика противопоставят един-единствен аргумент – ние сме властта, ще правим каквото си искаме и изобщо не ни интересува мнението на специалистите.
Има и още една сфера, в която управляващите проявяват абсолютно незачитане на всички писани и неписани правила. За медиите става дума. Основната цел на властта е да наложи тотален контрол върху всички средства за масова информация, били те обществени или частни, традиционни или нови.
Преди време Николай Денков едва ли не се скара на СЕМ, че не вземал мерки срещу „неправилните“ позиции, които звучат в ефир. В държавите, в които биват уважавани принципите на плурализма, нито един премиер не би си позволил подобно изказване, насочено срещу работата на независим регулаторен орган. Първо, защото в нормалните държави така не се прави и второ, защото ако все пак прозвучи подобно изказване, въпросният премиер може да бъде принуден да се раздели с поста си. За жалост, България е много далеч от спазването на принципите на плурализма. И тук вината е най-вече на самите медии, които сами се поставят в услуга на управляващите.
Най-пресният пример в това отношение е цензурата, наложена от Програмния съвет на БНР върху интервюто с посланик Елеонора Митрофанова. Достатъчно беше Украинското посолство, както и председателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски да изразят нежеланието си въпросното интервю да бъде излъчено, за да бъде то спряно.
Почти съм сигурен, че нито украинската посланичка Олеся Илашчук, към която също беше отправена покана за интервю, нито депутатът Пеевски са звънели в БНР с искане да спират интервюто. Просто защото знаят, че това не е нужно. Оказа се достатъчно Програмният съвет на медията да разбере, че важни български и чуждестранни лица не искат посланик Митрофанова да звучи в ефира, за да предприемат съответните цензурски действия.
Със сигурност управляващите са доволни от това самоцензуриране. Бутнаха паметника, обезобразиха конституцията и затвърдиха контрола си върху медиите. И сега със сигурност се мислят за вечни и всесилни. Само че историята – и по-далечната, и по-близката, е пълна с примери, които показват, че именно управляващи с усещане за всемогъщество най-бързо са падали от власт.
