Петър Волгин в ПИК и "Ретро" за хода на Борисов с проф. Габровски. Време е Радев да разкаже за шарлатаните от ПП
Последвайте ни в Google News Showcase
В момента наблюдаваме поредната сцена от пиесата с работно заглавие „Натопи другарчето, че носи основната вина за липсата на редовно правителство“.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Още вечерта на 2 октомври беше ясно, че заради тежките противоречия между партиите сформирането на кабинет в рамките на този парламент е „мисия невъзможна“. Осъзнавайки това, всички основни политически играчи решиха да се държат така все едно всеки иска да направи правителство, обаче другите му пречат. Като първа политическа сила ГЕРБ най-силно упорстваха в тази игра. Ходът им с номинирането на проф. Габровски за премиер е просто поредното действие в дългото шикалкавене. И това е добър ход. Защо?
Ако Борисов беше предложил за премиер себе си или някое от ярките лице на партията, всички щяха да кажат: „Аха, щом предлага чисто партиен кабинет, ясно е, че иска да върви на избри. Защото прекрасно знае, че (почти) никой в НС няма да подкрепи откровено герберско правителство“.
Лидерът на ГЕРБ избра по-хитрия подход. Заложи на „експертността“. И така показа „диалогичност“. Все едно казва на останалите: „Добре, не ме харесвате. Обаче можете ли да кажете нещо срещу проф. Габровски? Не можете.“
Борисов прекрасно осъзнава, че ако ще и Айнщайн да беше предложил за премиер, кабинет с мандата на ГЕРБ няма как да мине. С това си предложение обаче той сваля отговорността от себе си. И значи за поредните предсрочни избори вината няма да е негова, а на опонентите, които не са подкрепили един премиер експерт и един кабинет от експерти.
Някой може да каже, че още не бива да предпоставяме неизбежността на предсрочните избори, защото все пак още два мандата могат да бъдат дадени. Така е, обаче и следващите два мандата ще бъдат също толкова ялови като първия. Вярно, ПП и ДБ няколко дни ни занимаваха с идеята за „правителство на малцинството“, но тя е така откровено глупава, че дори и авторите ѝ вече не си я харесват.
Тези две партии бяха част от правителство, което имаше парламентарно мнозинство. И независимо от този факт едва изкараха половин година в управлението. Тяхното правителство постави абсолютния антирекорд да бъде единственото след 1989 г., свалено с вот на недоверие. Е, след като си толкова некадърен, че се оставяш да те свали опозицията, как би могъл да направиш правителство, което да оцелее повече от един ден, при положение че изначално му липсва мнозинство?
А България може само да се радва, че партии като ПП и ДБ няма да са част от управлението на държавата. Защото това не са партии в класическия смисъл на думата. Това са образувания, съставени от два типа членове и симпатизанти. Едните са фанатизирани до глупост, а другите умело използват заслепеността на другарчетата си, подтикват ги да упорстват в налудностите си, а в същото време активно работят за подобряване на материалното си благополучие.
Хубаво е, че президентът Радев най-накрая каза какво наистина мисли за ПП. Обаче трябва да направи и следващата логична стъпка. Открито да обяви кой точно му пробута тези политически шарлатани. И кой му внуши да обяви подобни хитреци за „носители на промяната“.
Обикновено такива формации се фиксират върху една тема и нищо не може да ги накара да мръднат от нея. ДБ например от години предъвкват любимата им „съдебна реформа“.
Но независимо от безкрайните приказки за толкова време публиката разбра единствено, че според политическия умнокрасивитет въпросната реформа се изразява единствено в „махането на Гешев“.
Някакъв опит за разнообразяване на репертоара ДБ и ПП направиха през последните дни, когато се фиксираха върху начина на гласуване. Според тях връщането на хартиените бюлетини било „най-големият удар срещу демокрацията през последните 30 години“.
Това, разбира се, е такава гръмотевична глупост, че аз даже се чудя на липсата на поне малко свян у хората, които я изразяват. По тази логика излиза, че демокрация в цяла Европа изобщо не съществува, тъй като на нашия континент почти навсякъде се гласува само с хартия. Обаче логиката и знанието никога не са били сред основните характеристики на умнокрасивите партии. И тъкмо заради това те трябва да бъдат държани колкото се може по-далеч от властта. За да не съсипят държавата докрай.
След като ГЕРБ и ПП няма да успеят (най-вероятно) да съставят правителство, остава опцията с третия мандат. Повечето анализатори са на мнение, че президентът ще го връчи на „Български възход“. И това звучи логично. Защото Стефан Янев не се уморява да повтаря колко е „диалогичен“ и как е готов на сериозен разговор с всички. Пък и той май е единственият политически лидер, който не иска предсрочни избори. Сигурно защото знае, че при един скорошен вот едва ли партията му отново ще влезе в парламента.
Така че Янев наистина би направил всичко, за да бъде съставено редовно правителство. Но когато имаш само 12 депутати, това просто няма как да стане. Както казах и в началото, всички останали лидери всъщност искат нови избори и са твърдо убедени, че ще постигнат по-високи резултати на тях.
ГЕРБ, ДПС и БСП вярват, че връщането на хартиените бюлетини ще вдигне процентите им.
И ако за първите две това е логично, то надеждите, които храни ръководството на „Позитано“ 20 за значително по-добър резултат, ми се струват силно преувеличени. През последните години БСП загуби стотици хиляди гласоподаватели далеч не заради машинното гласуване, а защото не успя да ги убеди, че е силна и автентична лява партия. И връщането на хартията едва ли ще обърне тази нагласа.
ПП и ДБ пък се надяват, че страшно много хора ще се ядосат на „хартиената коалиция“ и тъкмо заради този яд ще гласуват за формациите на умнокрасивитета. Струва ми се, че и тук си имаме работа с т. нар. „пожелателно мислене“, с начин на разсъждение, който бърка желанията с реалността.
Да, избирателите стават все по-ядосани. И е съвсем естествено да използват изборите, за да дадат израз на този гняв. Само че едва ли точно ПП и ДБ ще се облагодетелстват от подобни гневни настроения. Далеч по-логично е ядосаните избиратели да предпочетат антисистемни формации като „Възраждане“, отколкото партии, които са политически коректни отвсякъде.
