ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вече цяла седмица ефирът е препълнен с оплаквания от някакво нечувано и невиждано „насилие“ по време на протестите. Любопитното е, че и двете страни в конфликта се съревновават да се представят като невинна жертва на „насилническите действия“. Полицейските шефове не спряха да дават пресконференции, в които да обясняват какви гадове били протестиращите и колко войнствено се държали. Човек би си помислил, че това са думи на благородни девици, а не на здрави и прави мъже, чието основно задължение е именно да се справят без много шум с всякакви агресивни елементи. Хубаво е нашите полицаи да видят как се отнасят към колегите им протестиращи в разни други държави. Например в съседна Гърция. Там е абсолютна класика протестиращите анархисти да замерят силоваците с коктейли „Молотов“ и други, ръчно приготвени бойни приспособления. В такива моменти улиците на Атина наподобяват на улиците в Сталинград по време на най-ожесточените сражения между германци и руснаци по време на Великата отечествена война. А обръщането и подпалването на полицейските камионетки си е учебникарско действие. И полицията там не си губи времето с хленчене. Просто отвръща на удара.
Разбира се, не само българските полицаи се оплакват от агресията на протестиращите. Самите протестиращи всячески се опитват да ги надприказват по темата. Особено се реве по повод на т. нар. „полицейско насилие“. Съвсем нормална полицейска практика като усмиряването или слагането на белезници на някой крайно агресивен субект бива представяно като „фашизъм“. Не е зле българските протестиращи също да хвърлят по един поглед към това, което се случва в други държави по време на големи демонстрации. Там силите на реда изобщо не се церемонят. Особено с онези протестиращи, които дръзнат да атакуват полицаите. Сълзотворният газ, водните оръдия, палките са нещо, което изобщо не се коментира. При това говорим за практики не в държави като Беларус, които либералите обичат да клеймят като „диктаторски“, а за страни с утвърдена демокрация като Франция и Германия. Самите протестиращи там дори не се оплакват, защото знаят, че това са правилата на играта.
Крайно време е тези правила да бъдат научени и у нас. Както от силите на реда, така и от протестиращите. Полицаите трябва да знаят, че и в най-мирния протест се вклиняват екстремистки елементи. И те не поднасят цветенца, не целуват полицаите по каските, а действат агресивно. Протестиращите пък трябва да знаят, че дръзнат ли да атакуват полицаите – както физически, така и вербално, трябва да са готови да понесат ответната реакция. Не може да риташ и псуваш полицаите, а когато те проснат на паважа, да ревеш, че това било потъпкване на демокрацията. Някой веднага ще каже: „Ама аз никаква агресия не съм проявил, пък полицаите ме набиха“. Да, има и такива случаи. Но това са рисковете на този тип занимания. Особено пък, когато участваш във „Велико народно въстание“. Както добре знаем от историята, въстанията са свързани с насилие. И в какъвто и метафоричен план да употребяваме това понятие днес, трябва да сме подготвени, че участваме не в лигава разходчица, а в реален сблъсък. Един протест не може да бъде истински, ако в него няма реално противопоставяне. Тоест властта наистина трябва да се сблъска с недоволните от нея. Ама не само в медийното пространство, а на улиците и площадите. И нека надделее този, който е по-силно убеден в правотата си.
Има и още едно условие, за да бъде протестът автентичен. Той в никакъв случай не бива да бъде подклаждан или направо финансиран от чужди държави. За щастие, настоящите протести не са такива. Между другото няма да е зле, ако онези анализатори, които са на хранилка при ГЕРБ, престанат да повтарят опорката за „дългата ръка на Москва, която направлява недоволните срещу властта“. Това е изключително глупаво твърдение. Просто в настоящия момент Кремъл няма абсолютно никакъв интерес от протести срещу българското правителство. Руснаците имат една-единствена цел – завършването на „Турски поток“ през нашата територия. И отлично знаят, че това може да се случи само ако у нас има стабилност. Всяко разклащане на властта съдържа потенциалния риск от замразяването на руските проекти. Последната държава, която има интерес от падане на българското правителство, е Русия.
Москва и без това има достатъчно проблеми с другия свой голям енергиен европейски проект – „Северен поток-2“. От дълго време САЩ правят всичко възможно, за да го спрат, а случката с предполагаемото отравяне на Алексей Навални вкара допълнителен вятър в платната им. Вярно, досега никой не е представил каквито и да било убедителни доказателства нито за това, че опозиционният политик действително е бил отровен, нито, че дори и това да е станало, заповедта за съответното действие е дошла от Кремъл. Само че, както добре знаем от последните години, никакви доказателства не са нужни, когато трябва да бъде обвинена Русия. Така и не бяха представени доказателства за това, че Кремъл има участие в отравянето на баща и дъщеря Скрипал. Само че това нито спря антируската истерия, нито въвеждането на поредните санкции. Буквално същото се случва и в този момент, като основната мишена днес е „Северен поток-2“. Тезата на противниците на проекта е следната: „Трябва да бъдат спрени всякакви съвместни действия с държава, в която няма демокрация и чиято власт обича да трови лидерите на опозицията. В името на защитата на свободата трябва да спрем енергийните проекти“. Разбира се, на никого от хората, които говорят подобни неща, не му пука нито за свободата, нито за Навални. Драматичният случай с руския опозиционер е само повод. А голямата цел е да не се допусне към европейските държави да тече руски газ, за да може те да купуват американския шистов газ. Каквото и да ви говорят, рано или късно ще разберете, че става дума за пари. А в случая става дума за много пари. Които ще отидат при американските компании, в случай че бъдат стопирани руските проекти. Ето защо в момента върху канцлерката Ангела Меркел се оказва страховит натиск, за да каже тя най-накрая НЕ на „Северен поток-2“. Няма да спрат да ѝ натякват, че е длъжна да защитава „общоевропейските ценности“ и да се противопоставя на „руската агрессия“. Така и не става ясно защо сред „общоевропейските ценности“ бива слагано и задължението европейските държави да купуват по-скъпия американски газ вместо по-евтиния руски.
Хубаво е за този абсурд да се сещат онези български протестиращи, които молят за помощ евроинституциите. Никаква помощ няма да окажат еврофакторите, ако нямат изгода от това. Това с „отстояването на ценностите“ е само параван, зад който се крият най-цинични интереси. Хубаво е всички българи да си припомним и Съединението, чиято 135-годишнина чествахме само преди няколко дни. Тогава нито сме молили за помощ Великите сили, нито сме чакали одобрението им. Ако бяхме чакали на тях, сега щеше да има две Българии, само че едната щеше да се казва Източна Румелия. Живеещите там хора щяха да се наричат румелийци и категорично щяха да отричат българските си корени. По същия начин, по който македонците днес отричат българското си минало. Това, че днес няма държава с името „Източна Румелия“ се дължи на действията на тогавашните българи, които са пренебрегнали желанията на Великите сили и са действали в защита единствено на българския интерес. Затова са и победили.
