Петър Волгин в ПИК и "Ретро": Ще има кабинет – така е наредило Посолството
Последвайте ни в Google News Showcase
Щеше да има интрига във въпроса дали ще се състави ново правителство със старите коалиционни партньори, ако ставаше дума за политически лидери със собствена воля. Тогава наистина щеше да си заслужава да следим всяка реплика, произнесена от тях, или даже да тълкуваме всеки техен поглед и така да се опитваме да разберем дали ротацията ще се случи или не.
В нашата ситуация обаче подобни усилия изглеждат абсолютно напразни. Защото настоящите, а най-вероятно и бъдещи управляващи не са самостоятелно действащи политически играчи. Те са най-банални изпълнители на желанията на Посолството. И именно към тази институция, а не към нашенските ѝ подчинени трябва да се обръщаме с въпроса дали ще има правителство на Мария Габриел, или се отива към предсрочни избори.
Не бива да забравяме, че настоящият кабинет в оставка бе сглобен най-вече заради желанието на американските ни партньори. В един момент на чиновниците във Вашингтон им писна някаква си там България да се прави на особено интересна и да не успява да излъчи правителство с непоколебима евроатлантическа ориентация.
Освен това служебните кабинети на Радев постоянно биваха подозирани в недостатъчна вярност към САЩ и в скрити симпатии към Русия. Като прибавим към това и факта, че след всеки следващи предсрочни избори партии като „Възраждане“ увеличаваха парламентарното си присъствие, става ясно защо на Вашингтон му писна от нашите игри на демокрация.
Ето защо съвсем правдоподобно звучи хипотезата, че в един момент Посолството е привикало лидерите на основните евроатлантически партии у нас и ги е поставило пред дилемата – или си сядате един на друг в скута, т. е. правите редовно правителство, или сваляме доверието си, включително и финансовото, от вас.
Това е основната причина за формирането на кабинета „Денков“ – заплахата, че външният фактор може да разлюби участниците в него. И тъй като верността към големия презокеански брат е фундаментът, върху който се гради личният просперитет на нашите евроатлантици, те бяха принудени да съставят кабинет. Просто без подкрепата на Вашингтон тези хора моментално ще се превърнат в политически аутсайдери. За тях това е много по-лош вариант, отколкото да направят правителство с довчерашните си политически врагове.
Едва ли за девет месеца нещо особено се е променило в плановете на нашите американски приятели за страната ни, че да си мислим, че те са отпуснали каишката на управляващите. Поне докато на власт в Белия дом е настоящата администрация на Демократическата партия, тя ще настоява България да продължи да изпълнява функциите на послушна антируска марионетка. В името на изпълнението на тази цел на власт трябва да бъдат държани настоящите управляващи.
Разбира се, този замисъл не само не изключва, но дори предполага разиграването пред обществото на някакви много сложни преговорни драми. Ще продължи размяната на тежки реплики между представителите на ГЕРБ и на ПП-ДБ.
Сегашните, а най-вероятно и бъдещи партньори в управлението няма да престанат да се замерят с неизпълними условия и да се обвиняват един друг, че провалят преговорите и тласкат страната към предсрочни избори. Тези драматичности не бива да бъдат приемани сериозно. Трябва да гледаме на тях като на задължителни ритуални действия, които политиците евроатлантици извършват, за да имат все пак някакво оправдание за пред избирателите си. Работата е там, че нашите управляващи категорично отказват да проявят каквато и да било собствена воля и единственото, което демонстрират, е безпределната готовност да изпълняват указанията на външния фактор.
Евроатлантизмът до такава степен е увредил съзнанието на тези хора, че дори не забелязват важните промени в посланията, засягащи геополитическото пренареждане.
Поне малко би трябвало да се замислят нашите властници след думите на папа Франциск, че Украйна трябва да преговаря за мир с Русия. Да, най-лесно е папата да бъде заклеймен като „четирихилядник“ и „агент на Путин“. Само че това би бил твърде елементарен подход. Да, главата на Римокатолическата църква може и да не разполага с дивизии, както е отбелязал още Йосиф Сталин, но пък има влияние, каквото притежават много малко световни лидери. И огромен брой хора по целия свят, както и редица държавни ръководители се вслушват в думите му. Колкото и представителите на статуквото да не искат да признаят това, все повече хора изпитват умора от войната в Украйна.
А и все по-актуален става следният въпрос – защо след като в продължение на две години режимът в Киев беше снабдяван с огромни количества оръжия и пари, Русия не беше победена и къде е гаранцията, че ако се продължава със същата стратегия, този резултат ще бъде постигнат?
Всъщност продължаващото финансиране на хората на Зеленски гарантира единствено смъртта на още хиляди и хиляди войници. Този трагичен изход може да бъде избегнат само ако воюващите страни седнат по-бързо на масата на преговорите.
Само че нашите управляващи, следвайки едно към едно указанията на своите началници от Демократическата партия в САЩ, говорят и вършат точно обратното на нормалната човешка логика. Опитват се да ни убедят, че войната срещу Русия трябва да продължи до последния украинец. Освен че този подход не е особено умен, той е и безкрайно циничен. Защото води до смъртта на още и още хора – както военни, така и цивилни. Заслепени от неистовото желание да бъдат най-верните изпълнители на чуждите нареждания, нашите управляващи, изглежда, не си дават сметка, че настоящата администрация във Вашингтон до края на годината може да се окаже с изтекъл срок на годност.
Изглеждащата все по-вероятна победа на Доналд Тръмп на президенстските избори може и да не доведе до бързи кардинални промени в света, но със сигурност ще даде началото на процес на нормализация. На процес, в който основната роля ще играят логичните аргументи, а не някакви, звучащи все по-налудно, идеологически концепции.
Съмнявам се, че нашите управляващи си дават сметка за всичко това. Прекалено заети са със съставянето на поредната коалиция, чието съществуване за пореден път ще покаже, че в името на оставането във властта те са готови да стъпчат всичките си принципи. Правителство най-вероятно ще има. И никакво значение няма да има как ще се казва премиерът или министрите в него. Новото правителство ще бъде също толкова чуждопослушно и също толкова небългарско, каквото беше и досегашното. Така че, както казваше предтечата на абсурдизма в литературата Даниил Хармс, по-добре да не говорим повече за него.
