Последвайте ни в Google News Showcase
Управляващата коалиция ни представи проект за конституционни промени, чиято истинска цел е овладяването на всички власти.
Прословутата съдебна реформа, изготвена от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, изобщо няма за цел да направи съдопроизводството по-справедливо и ефективно. Доскоро на този терен се водиха люти битки между лобито на Пеевски и лобито на Прокопиев, респективно на техните политически крила – ГЕРБ-ДПС и ПП-ДБ. В един момент двете страни решиха, че им е по-изгодно да са съюзници, отколкото противници, че ще спечелят повече, ако мирно и тихо си разпределят големите ресурси, отколкото ако публично се млатят по главите за тях.
Другото, което трябва да направи въпросната политико-бизнес коалиция, е постоянно да доказва своя стопроцентов евроатлантизъм.
Не, не пред избирателите. На коалиционерите изобщо не им пука за избирателите. Доказателствата са нужни за пред Посолството. Именно заради желанието на управляващите да се докажат като послушни васали се роди и предложението за смяната на датата на националния празник. Тези хора прекрасно знаят, че най-много се харесват на чуждестранните началници, когато се опитват да изчегъртат всичко руско. Както от настоящето на България, така и от нейното минало.
Тези дни пък една класическа ГЕРБерска калинка, социоложката Румяна Бъчварова, блесна с „гениалната“ идея за преименуването на храма „Свети Александър Невски“, както и на редица софийски улици.
От една страна, този призив е молба за служба. Да припомним, че социоложката Бъчварова беше министър на вътрешните работи, без грам да разбира от тази материя, както и посланик в Израел, също без да има какъвто и да било дипломатически опит. Сега явно се е насочила към поредната висока позиция. Жената прекрасно знае, че няма никакво значение дали разбираш от нещо или не. Важното е да изявиш готовност да служиш. Дали на Бойко Борисов или на Посолството, няма значение. С пълзене и до върха можеш да стигнеш, както е отбелязал още Стоян Михайловски в добре известната си басня.
От друга страна, русофобският призив на тази жена може да се разглежда освен като молба за служба и като тестване на обществото. И ако няма достатъчно обществена съпротива след подобни малоумни идеи, управляващата коалиция моментално ще почне да ги осъществява.
Освен като стремеж за окончателно овладяване на съдебната власт и демонстриране на верноподаничество пред Посолството основната задача на предлаганите конституционни промени е орязването и на без това скромните функции на президента. Коалиционерите се скъсаха да обясняват, че тези конкретни изменения нямали нищо общо с Румен Радев и че ги предлагали само защото били загрижени за демокрацията.
Едва ли има и един нормално мислещ човек, който да вярва на подобни глупотевини. Работата е там, че президентът Радев е последната пречка пред желанията на управляващата коалиция да установи тотален контрол върху властта, поради което ГЕРБ-ПП-ДБ-ДПС искат максимално да намалят президентските правомощия.
Ако въпросните промени минат, президентът на практика няма да има възможност да съставя служебни кабинети от хора, които смята за подходящи. За служебен премиер ще трябва да избира между председателя на парламента, шефа на Конституционния съд и ръководителя на БНБ. Тук абсурдът се състои в това, че както парламентарният шеф, така и този на БНБ заемат тези позиции с одобрението на... парламентарното мнозинство. Тоест, именно на тези, които по една или друга причина в даден момент са загубили властта.
И вместо служебният кабинет да зафиксира тази нова политическа ситуация, той отново ще бъде ръководен от представител на доскоро управлявалите.
Няма никаква логика и във възможността служебният кабинет да бъде оглавен от председателя на КС. В България има ясно разделение на властите. А когато шефът на Конституционния съд стане и служебен премиер, това категорично премахва това базисно за всяко демократично общество разграничение между съдебната и изпълнителната власт.
Със сигурност обаче управляващата политико-бизнес коалиция не се вълнува от подобни „дреболии“. Те са си поставили свръхзадачата да овладеят цялата власт и да отстранят основните си противници. Коалиционерите виждат именно в Румен Радев основния си противник и затова правят всичко възможно, за да го отстранят от пътя си.
Управляващите много обичат да се оплакват, задето Радев не ги похвалвал. Нито една добра дума за кабинета не казва, жалват се те.
Интересно за какво ли очакват да бъдат похвалени от президента? За това, че излъгаха избирателите си и сключиха най-безпринципната коалиция през последните три десетилетия? За това, че правят всичко възможно, за да въвлекат България колкото се може по-навътре във военното тресавище в Украйна? За това, че са се превърнали в безмозъчни изпълнители и на най-глуповатите желания на Посолството?
Съгласете се, че няма как да има похвала за подобни действия. Няма значение от кои партии са управляващите. Държат ли се по този начин, те трябва да бъдат постоянно критикувани. И точно това прави Румен Радев. И точно затова го мразят. Тези така наречени „демократи“ никак не обичат да бъдат критикувани. Искат да бъдат аплодирани. И понеже президентът не ги аплодира, а постоянно сочи нелогичните им и по същество антибългарски действия, те му отмъщават, опитвайки се да намалят правомощията му.
По подобен отмъстителен начин управляващите и техните интелектуални прислужници се държат към всички, които не са съгласни с политиката им.
Тези дни се появи групичка от „граждански активисти“ и „общественици“, които настояват за забраната на партия „Възраждане“. Общото между хората от тази групичка е, че всички те са заклети фенове на управляващите от ПП-ДБ. Написали са, че искат забраната на „Възраждане“, защото партията показвала желание за „насилствено премахване на установения демократичен модел“.
Нищо общо с истината няма този довод, разбира се. Управляващите и техните лакеи, наречени за благозвучие „граждански активисти“, искат забраната за „Възраждане“, защото това е най-голямата опозиционна сила, която при това ги подлага на безпощадна критика. А интелектуалният потенциал на коалиционерите и прислугата им стига дотам, че да измислят забрани за дейността на политици, общественици, журналисти, които не им мълчат. Тъжна работа.
