Петър Волгин пред ПИК: Защо е разправата с мен? Жълтопаветният планктон иска медиите да бъдат покрити с бурката на русофобията. И иска България да стане диктатура
Последвайте ни в Google News Showcase
Журналистът Петър Волгин отново се оказа политически неудобен. Този път заради излъченото на 10 април издание на предаването "Политически НЕкоректно" в ефира на програма „Хоризонт“. Тогава Волгин съобщи тиражирана в Телеграм от Народната милиция на ДНР информация, че корабът "Царевна" е бил похитен от украинския батальон "Азов". Новината беше съобщена и в други медии. Волгин по-късно съобщи и официалните позиции на българските МО и МВнР, които отрекоха информацията. В студиото на Волгин гостуваше лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов, който коментира ситуацията.
Оперната певица Александрина Пендачанска скочи срещу Волгин и обяви, че подава оставка от Обществения съвет на радиото заради Волгин. Вчера Програмният съвет отсече, че журналистът "е нарушил Правилника за редакционната дейност на БНР и Етичния кодекс на служителите на БНР" и му наложи дисциплинарно наказание съгласно трудовото законодателство.
Потърсихме Петър Волгин за коментар на ситуацията.
Интервю на Албена БОРИСОВА
- Отново сте на топа на устата, г-н Волгин? Защо разлаяхте кучетата този път?
- Явно ми е генетично заложена способността за разлайване на кучетата. Още от първото ми авторско предаване „Без контрол“ в ефира на БНР, та до днешното „Политически НЕкоректно“ успявам да изпиля нервите на онези, които не понасят новото и различното. В книгата ми „Живот в радиото“ подробно разказвам за тези битки с крепителите на скуката и скудоумието. В настоящия случай битката е с жълтопаветния планктон, който иска медиите да бъдат покрити с бурката на русофобията. Евроатлантическите бройлери тропат с крачета и настояват за Русия да се говори единствено като за Сатана. И понеже възразявам открито срещу подобно едноклетъчно представяне на действителността, споменатите хора никак, ама никак не ме харесват. Хубавото е, че нормалните хора са повече. И тези нормални хора искат в медиите да има различни гледни точки.
- Що за голям специалист е Александрина Пендачанска, че да дава оценка на работата ви като журналист? По същата логика вие можете да станете експерт по оперно изкуство...
- Самата Пендачанска не е интересна. Заслужава коментар единствено дотолкова, доколкото представлява една малка, но изключително вреслива групичка. Става дума за умнокрасивитета, който претендира, че притежава абсолютното познание за абсолютно всичко на този свят – като се почне с полагането на асфалт, мине се през неврохирургията и се стига до съществуването на Бог. От висотата на тази смехотворна горделивост певицата Пендачанска смята, че разбира от медии. Изказванията й по въпроса обаче показват точно обратното. Най-добронамерено я съветвам да ограничи говоренето си единствено до пеенето. Реши ли да се изказва за политика или за медии, огромната й некомпетентност по тези теми става безпощадно ясна на всички.
- Какво се случи с българските медии, особено сега, в този момент? Защо се следва една "линия на партията" и всеки инакомислещ бива заливан с цялата омраза на света? Забравиха сякаш основния закон на журналистиката - търсенето на всички гледни точки и представянето на една ситуация от различни страни. На пръстите на едната ръка се броят медиите, които не са облъчени, ПИК е една от тях.
- Много интересен парадокс наблюдаваме в момента. Точно медиите, които претендират да защитават „евроатлантическите ценности“ и да бъдат символ на честната и професионална журналистика, от сутрин до здрач ни обясняват как всички трябва да пеем една и съща клиширана песен. Самоласкаят се, че са гласът на новото и прогреса, а искат да ни върнат във времената на най-мрачните диктатури. Цялото либерално войнство – сайтове като „Дневник“, „Медиапул“, „Клуб Z”, „Сега“, вестници като „Капитал“, телевизии като БНТ, Би Ти Ви, Нова – искат да ни вкарат в усмирителната риза на едноизмерното мислене. Между другото, БНР е една от малкото медии, където има различно говорене. Надявам се, че така ще продължи и занапред.
- Как смятате да излезете от тази ситуация? Имате ли подкрепа от хората от нашата гилдия?
- Мисля да продължа да правя това, което винаги съм правил – да се съпротивлявам на желанието на жълтопаветния мейнстрийм да превърне България в диктатура. Освен това, за разлика от много други „проевропейци“, смятам да продължа да спазвам Закона за радио и телевизия. В член 6 на този закон се казва, че БНР и БНТ трябва да „отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика". Дали БНТ, например, изпълнява това законово изискване? Риторичен ми е въпросът, разбира се. В техните публицистични предавания, както и в подобни предавания на останалите национални телевизии има само една гледна точка – русофобската. В 99% от случаите поканените гости са русофоби, които или са с ограничен умствен капацитет или просто припечелват с антируско говорене.
Дали СЕМ би реагирал на подобна очеизвадна едностранчивост? Естествено, че не. Защото въпросната едностранчивост днес е приета за норма. Независимо от цялата нейна извратеност. Разбира се, че хората, които правят подобна „журналистика“, няма как да ме подкрепят. Обаче мислещите хора, и в медиите, и извън тях, ме подкрепят. За което им благодаря много.
- Свободата на словото - тази теза я дъвчем вече 30 г. Какво се случи с нея в България?
- Именно това е една от основните теми, върху които разсъждавам в моята книга „Живот в радиото“. През последните 30 години се водеха много битки за свободата на словото. Аз самият съм участвал в редица от тях. И съм участвал в тях, не защото съм искал да наложа господството на една-единствена гледна точка. Винаги съм искал да имаме такава медийно-политическа среда, която да благоприятства присъствието на различни гледни точки. Защото няма по-лошо нещо от това да принуждаваш хората да мислят и говорят само по един начин.
- Случващото се с вас отмъщение ли е или просто завист заради професионализма ви и затова, че сте един от малцината различни в общия мейнстрийм на изпържените мозъци?
- Несвободните хора винаги много силно се дразнят, когато видят, че някой се осмелява да бъде свободен. Няма по-голямо предателство от това да предадеш самия себе си. Несвободните хора всячески се опитват да отрекат тази си вина. И затова сами себе си назовават с красиви имена, надявайки се, че това ще оправдае страха им. Зоват се „либерали“, „евроатлантици“, „умни и красиви“, смятайки, че тези купешки фрази ще скрият следите от изпържените мозъци, както ти казваш. Ами, не, няма да ги скрият. Много си личи, когато един човек иска да бъде роб на мейстрийма, когато го е страх да излезе извън утъпканата пътечка на удобството и сивотата.
- Оптимист ли сте? Ще доживеем ли времето на истинската свобода на словото?
- Няма да я доживеем, ако ежедневно и ежечасно не са борим за нея. Сигурно звучи високопарно това, обаче е абсолютен факт. Отнемането на свободата на словото не става изведнъж. Става малко по малко. Първо леко се премълчават някои факти, после други, после споменаването им почва да се забранява и в края на краищата се стига до диктатура. Ето защо трябва да се съпротивляваме и срещу най-малкото, на пръв поглед, посегателство срещу свободата. Защото ако решим да си премълчим за нещо, на пръв поглед, дребно, съвсем скоро няма да ни позволят да говорим за съществените неща.
- Не мога да не ви попитам и за войната. Защо хората сякаш спряха да мислят и много лесно започнаха да се поддават на пропагандата? Същата истерия имаше по време на ковида...
- По-лесно е да не мислиш. По-лесно е да се водиш от пропагандата, да я оставиш да формира позицията ти по най-важните въпроси.
Само че в момента тече и обратният процес. Все повече стават хората, които са погнусени от истеричната антируска пропаганда. Буквално всеки ден срещам хора, които ми казват, че отдавна не гледат големите български телевизии, защото разбират, че ги лъжат. Колкото повече официозните медии засилват русофобията, толкова повече зрители губят. Няма нищо по-невярно от дълбокото убеждение на „умнокрасивитета“, че българският народ е глупав и трябва постоянно да му бъде казвано как да мисли. Повечето българи прекрасно разбират кога медиите го лъжат и предприемат съответните действия. Изключват телевизорите и се насочват към социалните мрежи. Защо мрежата Телеграм стана толкова популярна напоследък? Защото позволява свободната размяна на информация и достъп до източници, които официозните медии забраниха. В крайна сметка забраните никога не постигат целите си. Или по-скоро водят до резултати, нямащи нищо общо с целите на забраняващите.
