Петър Волгин специално за ПИК и "Ретро": С Мая начело БСП може да спечели София
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако не друго, то поне зрелището на кметския вот в София е гарантирано.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Това отдавна не се беше случвало. Йорданка Фандъкова печелеше безапелационно още на първия тур. По време на дългото си управление Бойко Борисов има редица недалновидни кадрови решения, но с кметицата на София уцели десетката. Жената е възпитана и интелигентна, говори спокойно и разумно, никога не си изпуска нервите.
Електоратът, свикнал на невъзпитани и нискоинтелигентни политици, се възрадва на симпатичната жена и ѝ позволи вече десет години да управлява най-важния български град. Всички приказки за безобразна корупция, за некадърници в администрацията, за зле свършена работа отскачаха от тефлоновата Фандъкова. Абе, може и да има нещо, казваха си хората, ама те, ония лошите, зад гърба ѝ си правят далаверите. Тя няма нищо общо. Явно г-жа Фандъкова и хората, които много държат тя да продължи да кметува, ще продължат да използват този похват. Вече разбрахме, че ако отново спечели изборите, ще управлява с нов екип. Тоест досегашният не става. Това поражда две фундаментални предположения. Даже три. Или са некадърни досегашните ѝ съекипници. Или са корумпирани. Или и двете заедно.
Изборните успехи на г-жа Фандъкова през последното десетилетие се дължат до голяма степен и на факта, че БСП все не успяваше да намери кандидат, който сериозно да застраши доминацията на ГЕРБ в София. С подкрепата си за Мая Манолова социалистите най-после имат шансове поне за балотаж. Да, кандидатурата на доскорошния омбудсман поражда полюсни реакции.
Според едни Манолова е принципен борец за правата на обикновените хора, според други - умел нагаждач, който прави всичко възможно, за да се хареса на електората. Някои виждат в нея политика, способен да разбие статуквото. При това не само в София. Други махат презрително с ръка и я определят като "резервния вариант на Бойко Борисов". Факт е, че Мая Манолова претърпя важна трансформация - от непримиримо червено острие до човек, който е в състояние да обедини хора с най-различни политически убеждения. Дори и най-големите ѝ врагове няма как да отрекат неизтощимата ѝ енергия.
И наистина, няма протест или каквото и да било обществено недоволство, без Мая да присъства там. Някои наричат това популизъм. Само че, увлечени в обвиненията, подобни хора забравят, че точно това е работата на омбудсмана. Да бъде до хората. Понякога това е ефективно, друг път - не. Но пък прави добро впечатление. Нали омбудсманът това работи - защитава обикновените хора. Защо тогава се сърдим на активността му?
Разбира се, тази активност съвсем не е достатъчна, за да бъдат спечелени изборите. Мая Манолова трябва да убеди избирателите, че освен да държи пламенни речи по площадите, е в състояние да решава и най-болезнените проблеми на столицата. И още един, изключително важен момент има. Както Мая Манолова, така и подкрепящата я БСП в никакъв случай не трябва да повтарят капиталната си грешка от евроизборите. А именно, да превръщат кметския вот в съдбоносна Сталинградска битка. Всички приказки от типа "победата на ГЕРБ е край на демокрацията", "само ние можем да ви върнем свободата" , "гласувайте за нас или България окончателно потъва в блатото на тоталитаризма", показват само едно - безсилие. Хубаво ще бъде, ако БСП и нейните кандидати изучат внимателно предизборната стратегия на турската опозиция. Особено що се касае до изборите в Истанбул. Екрем Имамоглу спечели убедително, защото вместо да насажда страх, караше хората да вярват, че предстои нещо по-добро. Не клеймеше "тиранина Ердоган" и "неговия тоталитаризъм". Избра позитивната кампания и логично спечели.
И то в любимия град на турския президент. И при централна власт, в сравнение с чиито практики управлението на Борисов изглежда като връх на демократичността. Разбира се, че кметските избори в столицата са от изключително значение. И е много вероятно залезът на ГЕРБ да започне именно след загуба в София. Но БСП не бива да превръща тази възможност във фетиш. Най-малкото, защото има вероятност и да загуби. И тогава какво ще обяснява? Че е осъдена да бъде опозиция, защото пак е загубила изборите в София? Преди малко повече от десет години Барак Обама спечели първия си президентски мандат с два запомнящи се слогана - Yes, we can и No drama, Obama. БСП може да се поздрави с победа в София за първи път след 1989 г., ако рязко намали драматизма и концентрацията върху катастрофичните сценарии. И бездруго това са похвати от арсенала на нещото, наречено "градска десница".
Независимо че политическата тежест на това нещо постоянно намалява, претенциите и усещането за величие не изчезват. На тези избори за гласовете на "автентичните" десни избиратели ще се борят даже двама кандидати. Имената им не са особено известни, а и едва ли до края на кампанията това положение ще се промени. И двамата обаче, претендиращи да са истинската алтернатива на статуквото, вече успяха да направят изявления, които са, меко казано, не особено смислени. Кандидатът на "Спаси София" изуми избирателите с твърдението си, че изграждането на метрото било прекалено скъпо, затова трябвало да спре и вместо това да се развива трамвайната мрежа. Рядко човек може да срещне по-лишено от логика съждение. Достатъчно е да си посещавал който и да било развит европейски град, за да видиш, че няма по-удобен транспорт от метрото. Чак е неудобно да се изброяват предимствата му. Толкова очевидни са. Това, че някои пишман урбанисти са на друго мнение, си е изцяло за тяхна сметка. И безспорно ще се отрази на изборния им резултат.
От медийните изяви на кандидата на "ДеБъ" пък оставаме с впечатлението, че за него най-важно е да бъде възприеман като някакъв нео-Кристо. Първо искаше да монтира националния герб върху Паметника на Съветската армия, после размисли и реши да го опакова в озеленен саркофаг. С подобни предложения "демократичният кандидат" със сигурност ще спечели сърцата на бабите реститутки от центъра на София, както и на патологичните антикомунисти.
На изборите тази електорална любов ще се материализира в удивителните десетина процента. Това пък ще накара "градската десница" да обяви , че е постигнала чутовен успех и че от пълната изборна победа я е лишила единствено недостатъчната интелигентност на повечето избиратели.
Обидното отношение към всички, които смеят да не гласуват за тях, е извечна черта на "автентично" десните. Затова и никога няма да успеят да спечелят никакви важни избори. Отсега е ясно, че София отново ще има жена за кмет. А поредният кандидат на "градската десница" за пореден път ще бъде в графата "и други".
