Петър Кичашки пред ПИК TV: Както Костов продаде „Лукойл“ на Русия, така политическите му наследници днес ронят сълзи за руския интерес
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Щеше да има противоречие с Конституцията, ако ставаше дума за национализация на „Лукойл“. Тук не става дума за национализация, т.е. българската държава в нито един момент не апроприира частна собственост. В случая става дума за критична инфраструктура, част от обектите, касаещи националната сигурност на страната, и заради международната обстановка и обтегнатите отношения между САЩ и Русия. Поставянето на компания от такова стратегическо значение за България под американски санкции би означавало България да се събуди със значително намален преработвателен капацитет, въпреки че преработвателният капацитет на горива няма да изчезне. Отделно имайте предвид, че „Нефтохим“ е най-голямата рафинерия на Балканите. Така коментира действията от страна на държавата по темата „Лукойл“ юристът Петър Кичашки в предаването „Видеовръзка с Цветан Фиков“ по ПИК TV.
Той припомни, че от „Нефтохим България“ се снабдява с гориво не само България, но и Македония, Сърбия, Черна гора, Румъния. Гориво от „Нефтохим“ върви и към Гърция. Според него, когато става дума за обект от такова значение, свързан с националната сигурност на страната и с енергийната сигурност на целия полуостров, е напълно нормално държавата да вземе мерки, за да защити интереса на гражданите.
„Когато това се случва по начин, по който е защитена частната собственост, а не се апроприра, не се изземва, не се национализира, тогава не виждам конституционен проблем. Безспорно, мярката е крайна. Безспорно, това е трудно решение за вземане от всяко едно правителство. Уверявам ви, че няма правителство, което да иска да се постави в такава ситуация. Безспорно, виждате, че ситуацията е форсмажорна.
В случая аз не виждам конституционен проблем, ако специалният управител в рамките на тази процедура по продажба на активите на „Лукойл“ в България защити интереса на компанията-собственик, като не позволи компанията да бъде продадена на цена под пазарната“, допълни Кичашки.
Той обясни, че при такива големи компании, които са одитирани ежегодно и са постоянно в погледа на най-големите счетоводни и оценителски къщи в света, винаги има пазарна оценка, която е адекватна.
„Ако специалният управител г-н Спецов направи така, че компанията да бъде продадена на пазарната цена и парите от тази продажба останат с възможност един ден да бъдат получени от днешния собственик на рафинерията, тогава не виждам някакъв съдържателен проблем. Продавайки рафинерията, няма как да разплатим на собственика средствата, защото собственикът е под санкции.
Няма как да му бъдат преведени — той е изваден от банковата система. И по тази логика няма как да му ги преведеш, но ще се сложат в една специална сметка.
Тия пари ще са си негови в тази специална сметка — имам предвид на настоящия собственик — и когато, и ако си оправи отношенията един ден със САЩ, той трябва да има достъп до тях“, обясни процедурата по продажбата юристът.
По думите му с ветото, а и в последните няколко години, президент Радев се е поставил напълно в услуга на руския великодържавен интерес. Според него няма на практика нито едно негово действие или бездействие, което да не съвпада с руските национални интереси.
„Очевидно е, че г-н Радев е взел позиция, в която е поставил при сърце в по-голяма степен интереса на руската държава, отколкото на българската. И това го казвам с дълбоко съжаление. Защото не трябва да е така. Когато ти си заплашен буквално след броени дни да ти бъде спрян основният източник на горива в държавата и да трябва да разчиташ на военно време за заделяне на запаси… И ти да използваш тази ситуация, за да правиш сечено на управляващите, само защото на тях им се е наложило да вземат това решение… За мен това е поведение, което е, меко казано, странно и очевидно обслужва чужд интерес. Такава е интерпретацията. Грозно е, не искам да е вярно, обаче няма значение — такива са фактите“, категоричен е Петър Кичашки.
По думите му „Лукойл“ винаги е бил вододел в българската политика. Според него нищо друго не трябва да знаете за това кой къде се намира в българския политически спектър, освен какво му е отношението по въпроса България да си върне от Русия тази рафинерия.
„Когато видите, че някой, дори той да се бие в гърдите, че е евроатлантик, рони горчиви сълзи за руския икономически интерес у нас, да знаете, че ‘говорит Москва’. Така е. Както Иван Костов им я продаде, така сегашните наследници на г-н Костов ронят горчиви сълзи за това, че България ще върне контрола върху рафинерията. Това, ако не е класически par excellence пример за зависимост от руски интереси, аз не знам кое е.
Въпросът „Лукойл“ е вододел в българската политика — който застава на страната на Русия в тази ситуация, очевидно е на страната на Русия“, завърши Петър Кичашки.
