Петър Стоянов разкри какво има в мистериозното куфарче на Стив Ханке и какво означава "Иване, кажи си"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Достоверността на всичко това, което казва проф. Стив Ханке идва от това, че той е бащата на валутния борд. Аз не го познавах, когато го поканиха. В България тогава нямахме един лев, никой не ни даваше заеми, аз току-що бях спечелил изборите. За да ни дадат заем, ни казаха - трябва да въведете валутен борд. В България нямаше правителство, единственият действащ бях аз - президентът на България. Това заяви пред Би Ти Ви президентът (1997-2002) Петър Стоянов.
"На 4 февруари сутринта дойдоха представителите на БСП с една папка за нов кабинет. Аз ги отпратих. После те се отказаха под напора на всички. Изрично тогава беше записано - всички политически сили се съгласяват с въвеждането на валутен борд. Нещата наистина тогава бяха драматични", заяви Стоянов.
Той отбеляза още: "Изминаха 30 години, откакто правим приватизация и въпреки това - досега не сме стигнали до една приемлива истина за приватизацията. И аз се чудя на лековерността на нашето общество - как истината за приватизацията ще излезе от куфарчето на проф. Стив Ханке. Тук даже и не говоря за куфарчето му - аз съм много смутен и много загрижен от лековерието и наивността, които започват да властват".
"Не може някой непрекъснато да ни казва нещо, ние да го приемаме за чиста монета и да се лашкаме от "истина" към "истина", подчерта бившият президент.
"Ако докладът на НСС е компромат, защо да се вторачваме в куфарчето на проф. Ханке, след като не вярваме на нашата институция? Хората са готови да повярват на всеки, който им каже нещо.
Прокуратурата и проф. Ханке могат да си общуват. Но за мен е унизително - да ме питат дали преди 20 години съм получавал куфарче с някакви "тайни и компромати", заяви Стоянов. При мен ежедневно се стенографираше кой влиза, какво говори, няма къде да се скрият такива документи, ако е имало, за корупция, посочи той.
Стоянов обясни, че в куфарчето е имало документи от 1-2 американски компании, които са имали инвестиционни намерения и се оплакали, че процесът се бави умишлено, според тях, от властите, а действията им били двусмислени.
„Веднъж проф. Ханке наистина дойде при мен, седнахме наистина в тази зала и той извади наръч документи. От документите ставаше ясно, че една или две американски компании имат интерес да инвестират в България. Проф. Ханке ми каза, че американците се оплакват от това, че нашите власти умишлено забавят сякаш тяхното желание за приватизация. В никакъв случай не ми е казал, че някой е искал рушвет, да бъда честен. Но ми казваше, че действията на нашите хора са двусмислени. Забавянето и отлагането се прави сякаш да си поискат нещо насреща“, каза Стоянов.
По думите му той се почувствал раздразнен от казаното от Ханке: „Първо, защото никак не е приятно някой да дойде от Америка да ти казва, че си президент на корумпирана държава. Второ, защото ние в онзи момент имахме крещяща нужда от всякаква инвестиция. (…) Обадих се, разбира се, на Иван Костов. Бях леко раздразнен. Може би съм бил малко по-възбуден. Казах му: „Виж какво, оправяйте си хората, като дойде чужда инвестиция, вие трябва ги посрещате от входа, да ги кандърдисвате, да ги стимулирате, да ги окуражавате. Иван беше, разбира се, съгласен с това“.
Според Стоянов вяра в достоверността на версията на проф. Ханке идвала от това, че у нас се създава впечатлението, че той е единственият „баща“ на българския валутен борд. Стоянов обаче посочва друг човек, за когото това твърдение е по-вярно – Красимир Ангарски.
Той отбеляза, че документите на проф. Ханке, които той е разглеждал, не са му направили впечатление: "Аз бях в състояние с това да се занимавам три-четири месеца. След това мнозинството излъчи правителство начело с Иван Костов. И какъвто и сигнал да дойдеше при мен, аз го препращах или на тях, или на прокуратурата".
"Аз бих насърчил такова лобиране. Тогава никой не искаше да идва в България. Така че нямаше нищо лошо американски фирми да дойдат тук. Проф. Ханке не е бил един от най-близките ми хора", отбеляза Стоянов.
Той отново изтъкна, че няма смисъл да се придава особена тежест на "бащата на борда".
"Пак казвам - ако има нещо, свързано с проф. Стив Ханке, той трябва да говори с българските власти", подчерта Стоянов.
"С Костов сме имали немалко пререкания, както знаете. Те никога не са били блестящи. Аз и досега смятам, че той не постъпи блестящо, след като изрече една очевидна лъжа - всички досиета и лустрацията са се случили благодарение на Петър Стоянов. Но независимо от отношенията ми с Костов, аз не мога да излъжа и да го поставя в неприятна ситуация. Ние не сме били президент и премиер за собствения си кеф, ние поехме адна държава, която бе в руини", заяви той.
Петър Стоянов отбеляза, че отношенията президент - премиер винаги са били обтегнати. Така е било и по негово време - с Костов, така е и сега.
Стоянов разясни и откъде точно идва култовата за прехода реплика „Иване, кажи си“.
Оказва се, че през годините тя е предадена не точно и все пак, според Стоянов, най-добре илюстрира отношенията между тогавашните президент и премиер: „Беше месец април 2000 г. Богомил Бонев, който вече беше освободен от Иван Костов като министър поде една сериозна атака. Всички медии я отразиха – той искаше Костов да си ходи заради корупция, заради много други неща. Положението беше критично, аз тъкмо се връщах от Германия и на летището казах 10 изречения: „По никакъв начин няма да подкрепя политическата атака срещу Иван Костов и неговото правителство, която публично се води от Богомил Бонев. Защото като президент на България нося отговорност за стабилността, за авторитета на страната ни и за необратимостта на процесите, които текат у нас, както във външнополитически, така и във вътрешнополитически план. Аз обаче искам от Иван Костов да прояви и кураж, решителност, самокритичност и максимална отговорност към българските граждани. Иване, те ще те разберат. Ако сториш днес това, имаш всички шансове да запазиш не само собствения си авторитет, авторитета на СДС, но което е няколко пъти по-важно – да запазиш авторитета и престижа на България, които всички ние с цената на огромните лишения на българския народ изградихме“.
