Петя Буюклиева пред ПИК и "Ретро": Сгреших за новата любов на Васко Кеца, дано ми прости!
Ванга ме нахока, че изгубих дете заради кариерата
Последвайте ни в Google News Showcase
Петя Буюклиева бе най-одумваният и противоречив съквартирант в „Биг Брадър Ол старс” тази година. Докато бе в Къщата, зрителите и коментаторите я обвиняваха, че разпалва скандали и клюки. След излизането й обаче се оказа, че единствено тя не е говорила зад гърба на съквартирантите и е казвала само истината. Ето какви са фактите около участието й в Къщата според Буюклиева от първо лице.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
- Г-жо Буюклиева, голяма част от коментаторите на „Биг Брадър” се почувстваха неловко и ви се извиниха след излизането ви, че са ви осъждали твърде строго за поведението ви в Къщата. Всички са на мнение, че сте доста по-открита и емоционална от повечето хора и това е причината действията ви да изглеждат странни. Сбъркахте ли някъде?
- Аз не се научих за моите 53 години на лицемерие и това трудно бе разбрано. Но аз съм това, което съм. Мисля, че с мен лесно се живее и затова със съпруга ми сме заедно 33 години. Аз съм човек, който не е задкулисен, но може би грешката ми е, че понякога не мога да броя до 10 преди да говоря. Опитвам се да превъзпитавам това в себе си. Аз показах това, което съм, без маска. От време на време единствено играех етюди, за да проверя своята артистичност и изглежда съм добра и в това. Трябваше да покажа на Катя Евро, на Калина и на женското съсловие, което беше срещу мен, че не съм лесна хапка за смилане.
- Всъщност не „Биг Брадър” ви е представил по някакъв неприятен начин, а думите на част от съквартирантите. Нямаше нито едно видео, което да показва, че говорите на някого зад гърба или лицемерничите. Скандалите ви с останалите бяха очи в очи.
- Да, нямаше и много се радвам, че сте го проследили и, че хората са го видели. Аз видях истината в една от мисиите, когато „Биг Брадър” ми показваше различни клипове от Къщата. Тогава видях Катето как се опитва да настрои всички срещу мен. Когато излизах от банята и те играеха играта „познай кой”, чух как тя с голямо удоволствие ме дъвче и имитира: „Познай кой не може да си научи текста”. Тогава й отвърнах, разказвайки как тя се е събличала по купони. Но не съм започнала първа и нямаше да си отворя устата, ако не бях афектирана.
Смехотворно е да обяснява как си уча текста, защото имам в главата си хиляди песни и съм представяла България на престижни фестивали. Истината е, че едва последната вечер преди филма ми дадоха един касетофон с песента и аз имах само няколко часа да науча не само думите, а вокалите и всичко. Пуснах няколко пъти песента, но те злоупотребиха, разказвайки, че с дни съм репетирала..
- Не всички успяха да разберат, че всъщност вашия перфекционизъм е твърде голям. Вие се опитвахте и да изглеждате много добре, и да си вършите работата в Къщата. Не ви ли е трудно да живеете с този перфекционизъм и не ви ли създава проблеми с други хора от ежедневието ви?
- Това е трудно за хората около мен. Да, затова съм с прическа и нокти, което не ми пречи да чистя. Не разбирам какъв е проблемът с това на Катя и останалите и какво пречи на една домакиня да изглежда добре. Наистина съм голям перфекционист и затова чистих часове наред в Къщата и ми мереха постоянно кръвното, но не спрях. Когато правя нещо, го правя перфектно. Искам да изглеждам добре, да дам максисума от себе си и понеже явно това на хората им е трудно и не го умеят, се дразнят от мен.
- Спорен момент обаче се оказа, когато всички коментирахте популярни личности и се стигна до Васил Найденов. Тогава вашата откровеност ви изигра лоша шега и разкрихте неприятни неща за Васко Кеца и неговия интимен живот, както и за Емил Димитров.
- Искам да кажа, че „Биг Брадър” монтира това, което му се иска и не пуска разговора от самото начало, а така се изопачава истината. Катето Евро започна да говори за живота си, за срещите си с Васил и аз се включих в разговора. Грешката ми беше, че цитирах един жълт вестник, който беше писал, че Васил и Ивайло са се разделили и той има нов млад приятел. Стреших като казах това и ще направя всичко възможно да се извиня. Но и не разбирам, защо дадоха само това, което аз съм казала, като всички съквартиранти коментираха темата.
Относно Емил Димитров - той през последните години беше в инвалидна количка заради алкохола. Нима това е тайна за някого и нещо, което не е истина и съм излъгала. Аз го казах с болка, че тази голяма легенда трябваше да свърши живота си така.
- Докато вие бяхте в Къщата, се коментираше доста трудният ви живот в миналото, срещите с Ванга и Вера Кочовска, които са ви помогнали в тежки моменти. Каква е истината?
- По време на първите десет години от моя брак бях в апогей в кариерата си. Със съпруга ми пътувахме по турнета не само у нас, но и в чужбина. Била съм у дома за броени дни и понеже съм перфекционистка, не можех да имам и кариерата си, и дете. На няколко пъти направих спонтанен аборт.
Последния път заминах за Русия и там се оказа, че съм бременна, но вече имах подписани договори за турне и нямаше как да се откажа. Пътувах много и беше голямо напрежение. Една вечер в хотела коремът много ме заболя и аз загубих детето си. Тогава ми светна лампичката: „Какво правиш Петя? Имаш концерти, имаш огромни сцени, но имаш и прекрасен съпруг, а когато се прибираш у дома е студено, няма кой да ти отвори вратата”. С голяма болка когато се върнахме в България в началото на декември, реших да отида при Ванга с един въпрос - дали ще имам дете.
- Страхувахте ли се?
- Бях с ясната представа че тя може да ми каже като на много други: „Абе оти не си вземеш едно, да си го учуваш, докато си млада”. Това значеше присъда, че няма да мога да имам деца. Но отидохме в Рупите на 19 декември. На тая поляна стояха и чакаха много хора, а тя каза - „певицата ке я приемем трета”. Влязох в стаята, когато Ванга ме извика - тя стоеше с ръце на масата, а аз само леко докоснах ръцете й и казах: „Майко Ванга, само един въпрос имам - ще си имам ли детенце?”. И тя като ме почна: „Нищо ти нема, ке родиш. Сопри се малко само!”. Каза ми една свещ да й занеса, пипна края й с ръка и аз я запалих пред Света Богородица.
Реших да я послушам и тръгнахме по почивки. След 6 месеца вече бях бременна, като бременността ми беше изключително лека. Дори в 9-тия месец скачах по сцените. Моята песен, която стана като химн на националния ни отбор през 94-та година, я пях в деветия месец на стадиона и се шегувахме, че там ще родя. И когато трябваше да ми дадат хонорара, ми платиха двойно, аз се притесних, но ми казаха, „Моля ви се - вашето дете също работи”. Така моят нероден син получи първия си хонорар, още докато беше в утробата ми и до днес се шегуваме с това.
- А защо потърсихте Вера Кочовска?
- С нея съм се срещала няколко пъти. Тя ми беше казала, че ще си имам момиченце, но може би не можа да види фаталния край, когато аз загубих моето момиче след фаталната катастрофа с майка ми. Сърцето ми много болка е понесло, но и много радости. Вера ми каза, че моята карма е да пея и колкото повече години минават, толкова гласът ми ще расте. Дано всичко, което ми е казала се случи, защото беше много хубаво. И каза, че стане точно след 55-тата година. Моят живот е посветен на изкуството, което ми е бизнеса - всяко левче, влязло вкъщи, е изкарано с моя глас.
Но не съм от хората които живеят на стари лаври. Идната година подготвям нови текстове и песни - хората да не си мислят, че имам една песен, всъщност имам над 500 в репертоара си. - Как намерихте сила да простите на шофьорката, която е убила майка ви, а заради това сте направили аборт и сте загубили бебето?
- Това момиче направи катастрофата и отне живота на майка ми, преди да е навършило 18 години и нямаше право да шофира. Баща й е виден бизнесмен в Асеновград, той се опита да покрие цялата случка и това беше много болезнен момент за мен. Реших, че не може майка ми да се върти в гроба, без да има възмездие - да се признае за виновен онзи, който е извършил страшното деяние. В името на това да се разбере истината аз се обадих на прокурори, взех най-добрия адвокат - Жоро Гатев, но отказах тя да бъде вкарана в затвора. На това момиче му предстоеше да учи и реших, че със съсипването на живота й, няма да се върне нищо назад. Аз съм християнка и знам, че каквото и да се случи, аз трябва да простя. Никога няма да забравя, но трябва да простя. Дори когато се видяхме в съда, майка й плачеше и ми целуваше ръка.
- И все пак за друг такъв пример за християнска постъпка не мога да се сетя. Откъде черпите сила да се борите с всички трудности в живота си?
- Точно от вярата си в доброто, в Бога. Аз съм възпитана в християнските ценности и винаги вярвам, че има равновесие и Господ гледа. Трябва да сме добри не само празници, но и всеки ден. Лошотията се обръща срещу нас.
Бог дава трудностите именно на силните хора, които могат да ги понесат. Но след всички тези изпитания идва огромния подарък - ето синът ми, който е изключително стойностно момче. Учи в един от най-престижните институти - „Якобс Юнивърсити” със специалност химия и биология. Ако знаете колко четене се иска за тези изпити!
- Знам, че той има и музикален талант. Защо избра науките?
- Семейството реши да се обърне към науките. Освен талант за пеене, той пише текста, музиката, аранжимента и е завършен творец. Можеше да учи музика в един от най-престижните колежи в Америка, но като го приеха в Бостън с музика, ние го помолихме да не ходи толкова далеч и всички решихме да отиде в Германия. Пак е в американски институт, но е по-поносимо. А и таксите в Америка бяха много високи. Трябваше да продам и единственото жилище, което ни остана след всички пирамиди, които ни измамиха. Но той не е оставил музиката и я съчетава с ученето. Сега го чакаме като се върне да промотираме албума му, който ще излезе след седмица.
- Споделихте, че вече 33 години живеете със свекърва си. Това много ме впечатли, защото у нас напоследък не уважават възрастните хора. Как се разбирате толкова време?
- Свекърва ми е един прекрасен човек, тя е много модерна и съвременна жена. Ние й казваме мама Сиси. Като стане сутринта, е като пчеличка. Гледа постоянно да се грижи за нас - готви, пазарува. Тя е слънцето вкъщи.
Ние се харесахме от пръв поглед още преди 33 години - посрещна ме с един огромен букет бели карамфили, когато аз се връщах от Русия от един от първите ми концерти там и няма да го забравя.
Тези, които не искат да живеят с по-възрастни хора, са егоисти. Те не са просто възрастни, те са нашите родители и ние трябва да ги обичаме и уважаваме, както те ни обичат и се грижат за нас.
