ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Крепостта „Лютица” се издига на хълм на 6 км северозападно от днешния град Лютица. Заедно с крепостите от околните градове със звучните български имена Родостица, Белоградец и др. Тя оформя системата от гранични крепости на България с Византия през цялата история на българската държава. Името си дължи на цветето Лютика, а не на лютите си български граничари, съобщиха от НИМ.
Крепостта „Лютица” е известна с това, че е единствената българска крепост, чиито стени и 12 кули са запазени изцяло до бойната пътека. Разрушена е само входната порта. Това е станало от български снаряд през 1955 г., когато артилерийският полк в Крумовград при едно учение използвал крепостта за мишена. В аналите на византийските хроники е отбелязан един трогателен случай на хуманността на командира на българския граничен отряд в тази крепост. През 1345 г. по време награжданска война в съседна Византия през зимата избухнал глад в Димотика. Византийците изпратили въоръжен продоволствен отряд. Настигнала ги снежна буря и във виелицата византийците се загубили и пресекли българската граница. Обкръжени били от българските граничари и се предали.
Българите ги откарали в Лютица, където по заповед на командира ги стоплили, нахранили, натоварили мулетата им с храни и ги екстрадирали. Не им предложили обаче статут на бежанци. Националният исторически музей преди десетина години започна разкопки в крепостта. От тази година те се водят от младия археолог от музея Филип Петрунов.
Вчера той съобщи на директора Божидар Димитров за уникална находка - оловен печат на византийски протоспатарий (генерал). С него са скрепявали писма или писмени заповеди. На лицевата страна на печата има надпис:”Протоспатарий Димитър”, а на обратната – допоясно изображение на военен светец – вероятно свети Димитър, небесен закрилник на генерала. Печатът вероятно е скрепявал писмо до коменданта на крепостта „Лютица”.
