ПИК TV: Бюджет 2025 във фокуса на НС, депутатите изслушват Людмила Петкова (НА ЖИВО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Депутатите ще изслушат вицепремиера и министър на финансите Людмила Петкова относно проектобюджета за 2025-та година. План-сметката за догодина предизвика негативни реакции сред работодатели и синдикати. Срещу проектобюджета се обявиха и от БНБ.
В него е заложен дефицит от 3% от БВП. Прогнозите са направени при очакван ръст на икономиката от 2,8% и средногодишна инфлация от 2,4 на сто. От бизнеса и от синдикатите обаче се усъмниха в тези параметри. Също така е предвидено и въвеждане на нов данък върху добива на подземни богатства. Именно срещу тази поправка се обявиха както работодатели, така и синдикати. По техни изчисления мярката ще отнеме 900 милиона лева от добивния сектор, като го направи неконкурентоспособен. От БНБ се обявиха срещу проектобюджета с аргумента, че застрашава фискалната стабилност на страната и приемането на еврото.
В началото на заседанието Петър Петров от "Възраждане" прочете съобщение за "нападнат" общински съветник от партията в Монтана, като "агресорът" е бил зам.-кмет от друга партия. Възмутеният народен представител заяви, че подобни прояви в сградата на общината са недопустими.
Костадин Костадинов направи предложение по процедура на таблото за гласуване да бъдат изписвани само абревиатурите на партиите. Председателят Наталия Киселова заяви, че в сряда преди редовното пленарно заседание този въпрос ще бъде обсъден на председателски съвет.
Киселова прикани депутатите да преминат по същество към дневния ред. Поради ангажименти служебният премиер няма да може да присъства на днешния парламентарен контрол. На въпроси ще отговаря финансовият министър Людмила Петкова.
Йордан Иванов от ППДБ заяви от трибуната, че няма знак за равенство между общините със средствата, заложени в Закона за държавния бюджет. Той попита финансовия министър има ли пари за общините и ще получат ли те заявеното от тях финансиране.
Министър Петкова отговори: "Няма да влизам в политически дебат с вас. Три пъти имаше актуализация на Приложение 3, което действително забави проектите за общините. Относно бюджет 2025 – направен е цялостен анализ за всички проекти, започнати през 2024 г., които не са приключили, по които има неизплатено авансово плащане или са на етап междинно плащане, допълнително сме поискали информация от общините, за да се засече информацията. Средствата са предвидени в Бюджет 2025 г.". Йорданов я помоли да поеме ангажимент в качеството си на вицепремиер - ще получат ли общините очакваното финансиране за проекти.
Димо Дренчев от „Възраждане“ заяви: „Силно съм обезпокоен от предложената от вас 4-годишна рамка, която предвижда рязък скок на държавния дълг. Ръстът е двоен. Това ще се отрази и на кредитния рейтинг на страната. Въпросът ми е за дълга през 2025 г. Заложеният дефицит е 3%, а вие планиране да изтеглите 16,9 млрд. кредити, което е много повече. Защо планирате да теглите толкова много над дефицита?“
Министър Петкова уточни, че има рефинансиране на стар дълг, предвидени са и средства за увеличаване на капитала на ББР, както и средства за увеличаване на капитала на БНБ.
От БСП попитаха финансовия министър за това защо няма да бъдат обложени свръхпечалбите на банките. Петкова уточни: „Анализирахме практиката на други държави членки в ЕС. Направихме с банковия сектор анализ за това какви данъци ще бъдат платени през 2025 г. В сила е т.нар. минимален глобален данък. Банките вече ще заплащат 15% данък, като при обсъждането с тях банките предоставиха информация, че плащанията за 2025 г. ще бъдат в размер на 1,125 млрд. лв. Прогнозите на МФ се различаваха от банките и това, което ще платят банките, е два пъти повече от прогнозата на МФ.“
Александър Иванов от ГЕРБ постави конкретно въпроса за изпълнението на приходната част от Бюджета. Министър Петкова отговори, че проблемът с неизпълнението на приходите по ПВУ не е оказал влияние върху бюджета като салдо, а по-скоро върху инвестициите, изпълнявани по ПВУ".
Мартин Димитров от ППДБ се обърна министър Петкова: "Искаме категоричен ангажимент от вас гарантиране на финансовата стабилност. Настояваме за категоричен ангажимент от ваша страна, че въпросните 3% дефицит ще бъдат изпълнени. Необходима е и по-ефективна кампания за ползите и рисковете от влизането в Еврозоната".
"Да, бюджетът беше гласуван с 3% дефицит, но една значителна част от разходите бяха планирани в бюджета", отбеляза финансовият министър и допълни, че едва след като изпълним критериите за Еврозоната, ще бъде предприета и съответната информационна кампания.
Цончо Ганев от "Възраждане" отбеляза: "Почти три години, откакто започна военният конфликт в Украйна, но в тази връзка България беше един от инициаторите да се ограничат доставките на руски газ" и попита: "Какво правим от 1 януари и кой ще поеме транзитните такси? Какво е направил МС по отношение на санкциите, които ще ни костват стотици милиони?". Министър Петкова отговори: "По отношение на руския природен газ ще отбележа, че природният газ не е обект на ограничителни мерки по европейския регламент. Всяка държава сама преценява откъде ще внася и на каква цена. Министерството на енергетиката прави разчети, има заделени средства, ако се наложи, да бъдат покрити тези загуби".
Владимир Георгиев от БСП-ОЛ засегна въпроса за финансирането на общините и намаляване на административните пречки за разплащането. Финансовият министър отбеляза: "За общините са предвидени още 167 милиона по централен бюджет, както 1,3 млрд. лв., пак за капиталови инвестиции. Общият размер за общините за капиталови разходи е в размер на 2,347 млрд. лв.".
От името на ИТН Снежанка Траянска за сроковете на внасяне на проектобюджета, а министър Петкова заяви, че с решение на МС проектът на бюджет трябва да бъде внесен, след като е конституирано 51-то НС. Тя изтъкна, че от септември досега са провеждани разговори както по отношение на приходните и разходните мерки, така и със синдикатите и част от политическите партии в 51-то НС.
Депутатите преминаха към т. 2 - Изслушване на служебния заместник министър-председател и министър на финансите Людмила Петкова, относно проекта на бюджет за 2025 г.
Мотивите бяха представени от Атанас Атанасов от БСП-ОЛ.
Министър Петкова отбеляза, че за първи път служебно правителство изготвя проект на бюджет, а финансовата стабилност на страната е основният приоритет. "Наясно сме, че подготвеният бюджет ще получи както подкрепа, така и критики. Бих искала да подчертая, че проектът за бюджета е изготвен на основа действащи политики и действащо законодателство".
Александър Иванов от ГЕРБ попита доколко е реалистичен бюджетът, при условие, че няма редовно правителство, което да го подкрепи и каква би била разликата между приходите и разходите, които се очакват, при положение, че се приложат "непопулярни мерки".
Министър Петкова отговори: "Ние обсъждахме различни мерки. Беше много лесно да се предложи увеличаване на ДДС ставката или на някои от данъците".
"Ако има резерв в приходите на бюджета за 2024 година над тези от 3 процента дефицит от брутния вътрешен продукт (БВП), той ще бъде заделен, за да подпомогне бюджета за 2025 година. В края на годината няма да бъдат изхарчени 10 милиарда лева, както се твърди. Изпълнението на бюджета сега е с 2 процента дефицит от БВП. Предвидени са плащания за капиталовата програма на министерствата и по капиталовата програма на общините. Към октомври дефицитът беше 2 процента от БВП, а към ноември - 1,9 на сто, тоест няма нарастване на разходите", каза още служебният финансов министър.
„Беше ни лесно да предложим увеличаване ДДС ставката, осигурителните вноски или някои от другите данъци, но дали това е най-доброто за гражданите и бизнеса? Ако не бъдат подкрепени предложените мерките, това означа, че оставате единствено оценката от макрорамката, която е около 4,5 млрд., вкл. оценката към присъединяването към Шенген – разликата между 12 и 4,5 млрд. е 7,5 млрд., което означава 3,3% допълнителен дефицит над вече трите процента такъв“, подчерта още тя.
Йордан Цонев от ДПС-Ново начало отбеляза: "Хайде да водим дискусията в тази зала от гледна точка на хората. Ние ще имаме малко смяна на ракурса по въпроса за разходите. Ние от ДПС-Ново начало няма да подкрепим никакво свиване на разходната част. Относно бюджетния дефицит с целта Еврозона може да бъде свит и то по различни начини, например с повече облагания".
Байрам Байрам от ДПС-Ново начало заяви, че инвестиционната програма за общински проекти е особен акцент в предстоящия бюджет. "Заложен е лимит от 1,150 млрд., отбелязахте вие, госпожо министър, както и че ВиК проектите ще са с приоритет. Общините се интересуват от това дали ще има нови лимити".
Людмила Петкова отговори: "По отношение на проектите, заложени в Приложение 3 като основен е изведен изграждането на водопреносна мрежа, както и реконструкция и модернизация на съществуващата. Приоритетни ще бъдат започнатите проекти и като втори приоритет ще са проектите, свързани с водоснабдяване на населените места. Има допълнително около 1,1 млрд., разговаряли сме със Сдружението на общините част от проектите да бъдат финансирани по европейски програми".
