Последвайте ни в Google News Showcase
Българинът се притеснява, че не чете достатъчно. Той може би, ще започне да чете, подтикван от притесненията си, че не го прави. Това заяви в интервю за БГНЕС Веселин Тодоров, председател на Асоциация "Българската книга" (АБК).
Според Тодоров хората, които не са удовлетворени от читателските си практики са се увеличи от 40 % на 44 %, а тези, които са напълно удовлетворени са паднали на 20 %. "Все още няма голям ръст в продажбите на книги у нас. Очакваме това да се случи през тази година, защото хората осъзнават потребността от четенето, а и, защото кризата завърши най-сетне", убеден в той.
Става ясно, че художествената литература и романите са най-предпочитани от българите. "Преди 10-12 години близо половината от книгите в класациите топ 50 на най-продаваните книги бяха не художествена литература, а много заглавия от сектора на популярна психология, направи сам, помогни си сам и бизнес наръчници. Сега, обаче се завръща интересът към българската книга, убеден е Тодоров, което, според него, дава стимул на българските писатели да отделят повече време за писане. Все повече млади наши писатели попадат в топ листите на най-продавани книги.
"Всички сфери на културата са обвързани с финансите и, когато няма достатъчно средства има, и спад в културната продукция. В момента, обаче най-добрите български писатели имат възможност да изкарват основните си доходи от писане. Това не се случва често в историята ни, дори най-големите ни класици като Йовков и Вазов са работели друга професия и писането не е било единственото им и основно занимание", отчете председателят на АБК.
Той е категоричен, че трябва да се подстрекава четенето, било то и на "модерни" произведения. "Чалга в литературата се получава трудно така, че нямаме притесненията на музикалната индустрия, където сигурно има недолюбвани произведения. Романите за истории на борци и мутри отдавна не са хитове", посочи Тодоров.
Ще измести ли мишката книжката? На този въпрос категоричен отговор председателят на АБК не можа да даде, тъй като смята, че е трудно прогнозируемо. Той е убеден, обаче в едно, че в момента електронните книги представляват под половин процент от общия процент на литература в България. "Читателите предпочитат трайно и категорично хартиените книги. Дори и в Европа страните, в които електронните книги надхвърлят 1, 2 % от общия пазар не са много. Изключение правят Великобритания и САЩ", отчете Тодоров.
Той е категоричен, че повечето ни национални празници са по-скоро ритуали, отколкото реални празници, дори честването на Васил Левски напоследък започва да става политически ритуал.
"Тази година е хубаво, че 24 май не е работен ден така, че да се получат дълги почивни дни и хората да отидат да пият питиета на някой гръцки плаж. Този 24 май ще празнуваме по домовете си, надявам се с книга в ръка. Точно тогава е редно да се замислим за противопоставянето на ритуала с истинския празник", заключи Веселин Тодоров.
