Последвайте ни в Google News Showcase
Символ на магичната ни връзка с природата и истински празник на билките и здравето съчетава един от най-мистичните празници в родния фолклор – Еньовден.
Мнозина считат еньовските обреди за езически, но всъщност ранното посрещане на изгрева и къпането в росата са стари български обичаи. Брането на билки в навечерието на празника пък е свързано с онези неща, които ни правят по-здрави – движението и хармонията сред природата.
Народът вярва, че в нощта срещу Еньовден небето се отваря, на сутринта пада божествена роса, а билките в този ден са най-лековити. Затова и от ранна утрин магьосници отиват по планини и ливади, за да съберат 77 билки и половина. Половината никой не знае коя е, но тя е за незнайна болест, разказа журналистът Красимира Стоянова, която бе и сред организаторите на дегустация на билкови чайове. Еньовчето, липата, мащерката, жълтият кантарион, белият равнец и дивата роза са само част от билките, благословени през нощта от самодиви, с които се окичва еньовският венец. Наред с това лечебните цветове се сушат близо седмица, а после се разпределят на букетчета, за да се лекува с тях през цялата година.
През този ден е отредено специално място и на красивия обичай за плодородие "Еньова буля". При изпълняването му всички моми се събират в една къща и обличат 5-6-годишно момиченце като булка, но го забулват с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите.
Според народа на 24 юни продължителността на деня започва да намалява, а "Еньо си намята кожуха да върви за сняг", тъй като празникът бележи и далечното начало на зимата. Вярва се, че когато изгрява, слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав, а очертае ли се наполовина — ще боледува. Лечебната сила на росата е свързана и с друго вярване – това, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила.
На Еньовден традицията повелява също така на трапезата да има погача с мед, за да е сладка годината. Родният фолклор не е подминал и песните, които се пеят специално на този празник. Обикновено те са обвързани с брането на билки, приготвянето на отвари и с цветята, а най-разпространената от тях е "Ой, Еньо, Еньо, касканджи Еньо", обясни хоровият диригент Ивелина Димова.
Мистиката на Еньовден повелява още носенето на "мълчана вода" от сладък извор. Тя която се използва за гадаене и лечение. За целта момите потапят китките си през нощта и на сутринта по тях гадаят кой ще е бъдещият им жених.
Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
